Манифест
за икономическо и социално възраждане на България
/приет от НПС на БСД на 01.12.2012г./
На 10 ноември 1989г., преди 23 години падна Българската Желязна завеса. Окрилена от отприщената воля за промяна, България пое необратимо пътя на европейска и евроатлантическа интеграция. На 29.03.2004г. страната стана пълноправен член на НАТО, а на 1.01.2007г. и на Европейския съюз. Мнозинството от българските граждани с основание очакваха тази промяна да им донесе по-добър живот, стабилност и социален просперитет.
За съжаление, тези мечти бяха в голяма степен разрушени. Политиката на поредица български правителства през последните 20 години изправиха България пред тежка социална и демографска криза. Това е криза на изоставането от другите страни и народи, на ниската производителност и още по-ниските доходи. Става дума не за конюнктурна стопанска криза, а за стратегическа опасност за оцеляването на българската нация.
За този период населението на нашата страна намаля с над 20 на сто – от 8.7 млн. през 1991г. до 7.3 млн. – през 2012г., което е абсолютен световен рекорд. За същия период, заетите по договор в обществения и частния сектор се съкратиха наполовина – от 4,1 на 2,1 млн. души. Днес, средната годишна брутна заплата на един българин е 4400 евро, срещу 27000 евро – в Европейския съюз. Близо 49 на сто от населението на България живее в бедност, а над 75 на сто – системно ограничава потреблението си. Безработицата сред младежите до 25 години е 30 на сто, а сред цялото население – над 17 на сто (включително нерегистрираните обезкуражени).
Ниското заплащане и постепенното повишаване на цените (46 на сто в периода 2005-2012г.), принуждават младите и образовани българи да търсят препитание в чужбина. По данни на Световната банка активното население у нас ще намалее с още 45 на сто до 2050г. Ако сегашните тенденции се запазят, след няколко десетилетия България ще изпадне в абсолютна демографска пропаст или с други думи българското население ще бъде обречено на изчезване. На карта са поставени оцеляването на българската културна идентичност, нашата национална гордост и самочувствие.
Защо се стигна до сегашната икономическа, социална и духовна криза? Защо в такава степен се обезцени трудът на българина и неговата собственост?
Основната причина за това е провалът на икономическата и социална политика на българския преход. Политически, ние успяхме да съхраним гражданския и етническия мир и да получим доверието на големите европейски нации. От друга страна липсата на адекватна икономическа стратегия при подготовката и влизането ни в Европейския съюз доведе до поредица от груби грешки и корупция по върховете на властта. Средногодишния прираст на БВП за последните 20г. е под 1 на сто. От 3200 приватизирани държавни предприятия, близо 80 на сто вече не работят. Селското стопанство още не достига равнището си на производство от 80-те години на миналия век. Днес един българин произвежда годишно продукция за 5100 евро, което е 5.5 пъти по-малко от средното за Европа. Производителността на труда на час на един зает у нас е 6.7 пъти пъти по-ниска от средната за Европа.
Главните виновници за това драстично изоставане са правителствата на БСП, СДС, , НДСВ и ДПС, управлявали страната през последните 20 години. Тези правителствата са автори на най-големите грешки на стопанския преход:
– Аграрната реформа, гласувана от СДС през 1992г., която доведе до ликвидация на голяма част от производствените активи и обезлюдяването на българските села;
– Масовата приватизация на 1050 водещи предприятия, приета от БСП през 1996г., която доведе до разграбването и закриването на над 80 на сто от тях;
– Фалитът на българските банки и хиперинфлацията от 1997г. провокирани от политиката на БСП през 1995-1997г.;
– Касовата и работно-мениджърската приватизация извършени основно от СДС в периода 1998-2001г.;
– „Заменките” на гори и земи извършени от правителствата НДСВ и Тройната коалиция (БСП, ДПС и НДСВ) в периода 2003-2008г.;
Тези правителства носят главната отговорност за срива на икономиката, чиито последствия ще изпитваме още дълги години. За съжаление, правителство на ГЕРБ (2009-2013г.) не разкри докрай истината за този колапс и свързаната с него политическа корупция. Въпреки успехите в усвояването на еврофондовете и изграждането на транспортната инфраструктура, България изостава все повече от другите европейски страни и практически от всички наши съседи. ГЕРБ продължи политиката на бягство на държавата от основни нейни функции в икономиката. Бюджетите за 2012-2013г. не показват воля за промяна на икономическата и социалната политика от последните години. Страната остава в плен на слабия растеж и бедността.
По всички основни стопански и социални индикатори, България започна опасно да се отдалечава от другите европейските страни. Вече години наред българските правителства нито провеждат сериозни антикризисни реформи, нито стимулират икономическия растеж.
Нашата банкова система не е достатъчно ангажирана с националната икономика. Данъчната ни система приета от Тройната коалиция, облагодетелства само богатите. За разлика от Европа у нас вече 15 години се провежда политика на необосновано ниски доходи и ограничено вътрешно потребление. Разходите за социална закрила на един жител са 12 пъти по-малко от тези в Европа. Гигантското разграбване на държавната собственост, фалитът на хиляди малки и средни фирми и спадът на чуждите инвестиции направиха българската държава най-бедната в Европа, а възможностите ѝ за активна политика – силно ограничени. Промяната на икономическите и социалните политики в САЩ и Европа след 2008г. не трогна българските управници, които остават в плен на остарели монетарни концепции.
Ние, подписалите този документ се обединяваме около призива за нова икономическа и социална политика, в която човекът, гражданинът на България става централен елемент. Принципната промяна в тази политика е, че държавата поема ролята на катализатор и основен фактор на икономическия растеж. Не охолството на богатите, не привилегиите на олигарсите и политиците, а именно човекът с неговата работа, доходи, сигурност и собственост следва да бъдат основна цел на държавната политика. Ние не приемаме абдикацията на държавата от основни нейни функции с оправданието, че „няма пари”. Не приемаме доходите да се определят като остатъчна величина, а проблемите на бедните да се оставят на самите бедни. Българската държава е длъжна да осигури всички условия за развитие на частния капитал, но и да прави всичко това, което този капитал не може да извършва. Българската държава следва да отвори нови простори за привличане на капитали отвън, да търси съвместни решения с големите мултинационални компании като носител на научния и технически прогрес.
Ние, подписалите този документ смятаме, че ситуацията в страната налага публично обсъждане на нова Програма за социално-икономическо възраждане. Необходим е завой в икономиката и социалната политиката на българската държава, изразени в следните дванадесет направления:
Първо: Постигане от 2014г. на 4-5 на сто средногодишен икономически растеж, чрез привличането на най-малко 4 – 4,5 млрд евро за бюджетно стимулиране и не по-малко от 8 млрд евро преки чужди инвестиции за периода 2013-2017.
Второ: Приемане на секторни приоритети и прилагане на „нишова” стратегия, съвместно с група мултинационални корпорации от Европа, Америка и Азия.
Трето: Радикална промяна в данъчната система чрез премахването на плоския данък и въвеждането на прогресивна скала на подоходно облагане. Нов корпоративен данък основан на принципа: колкото повече инвестиции, толкова по-малко плащане.
Четвърто: Намаляване на безработицата до 6-7 на сто и реализацията на мащабна програма за 150000 нови работни места до 2017г.
Пето: Въвеждане на минимално почасово заплащане. Достигане на средна работна заплата от 1700 лева и на средна пенсия от 580 лева до 2017г.
Шесто: Свиване на „сивия сектор” до 15-17 на сто до края на 2016г., чрез промяна в механизмите на ДДС и акцизите и осигуряване на пълна прозрачност на данъчните приходи и укрепване на данъчната дисциплина.
Седмо: Премахване на монопола на здравната каса и въвеждане на индивидуални дебитни карти за здравно осигуряване.
Осмо: Разкриване на цялата истина за непазарното присвояване и разграбване на държавната собственост и приемането на допълнителни закони за нейната защита, включително заплащане на неправомерно присвоената държавна собственост.
Девето: Приемане на пакет от реформи за сближаване на финансовата ни система с тази на Европейския съюз и за влизане в Еврозоната до 2020г.
Десето: Рязко увеличаване на ефективността на външнито- икономически отношения на страната с цел увеличаване на износа с 40-50 на сто до средата на 2017г. и премахване на дебалансираността на търговските банки по страни и региони.
Единадесето: Намаляване с 30-40 на сто междуфирмената задлъжнялост и премахване политическия чадър над „кредитните милионери”.
Дванадесето: Осигуряване на пълна прозрачност за държавните приходи и разходи и намаляване на разходите за администрация с 20 на сто до 2017г.
Прилагането на тази Програма има за цел да извади България от крайната периферия на стопанска Европа. Убедени сме, че чрез нея можем да излезем от бездната на анемичния икономически растеж. Ние сме професионални икономисти, юристи, бизнесмени, лекари, писатели, художници, инженери… Никой от нас не е участвал в разграбването и порочната приватизация на българската икономика. Всеки от нас е готов да декларира имуществото си и данъците, които е платил на държавата. Само хора с чисти ръце и знания могат да върнат доверието на българите в тяхната държава.
Това доверие минава и през извършването на смела политическа реформа. Повече пряка демокрация, пълен граждански достъп до информация за всичко, което става в държавата, премахване на сегашните привилегии на парламентарните партии, приемането на професионална изборна администрация и електронно гласуване – ето жалоните на това, което предлагаме.
С този Манифест ние се обръщаме към българската общественост. Призоваваме да се формира широко политическо движение, около нашата програма. Повечето от днешните политически партии изгубиха доверието на българския народ. Безкрайните скандали и корупционни практики, натискът върху медиите и съдебната система сринаха авторитета на българските институции. Неспособността им вече години наред да осигурят условия за достоен живот на повечето българи е очевидна. Тези партии ще се опитат да възпроизвеждат властта си чрез засилен контрол върху медиите, плащане на гласове (включително с бюджетни средства) и репресия срещу политическите опоненти.
Нека не им позволим това! Нека отговорим с откритост и ярки действия на търсенията на българското гражданско общество. Нека си подадем ръцете за обединение, в името на исконната българска мечта: чиста и свята република.
Приет с решение на НПС на партия
БСД-Евролевица на 01.12.2013г./
Подписали:
Стойчо Гълъбов, Николай Минков, Димитър Митев, Любомир Касабов, Христо Стоянов, Тодор Михайлов, Андрей Андреевски, Чавдар Николов, Ганчо Ганчев, Зорка Карова, Георги Петров, Катя Ангелова, Петър Батев, Йордан Узунов, Дилян Йокин, Костадин Стойлов, Господин Попов, Камен Каров, Яна Стефанова, Роза Богданова, Николай Христов, Цветалия Николова, Вехби Малкоч, Татяна Томова, Красимир Христов, Петко Иванов, Радослав Радославов, Стефан Хвойнев, Христо Кацаров, Цветан Стоянов, Крум Атанасов, Александър Бахчеванов.