Конгресите на БСД
Основни жалони в историята на Българска Социалдемокрация – Евролевица
Деветте когреса на Българска Социалдемокрация – Евролевица
На 31 май 1993 г. група български интелектуалци публикуват програмна декларация за формиране на Гражданско обединение за републиката – ГОР. Сред тях бяха депутатите: Александър Томов, Петя Шопова, Илиян Илиев, Кольо Парамов, Васил Дончев, писателят Генчо Стоев, режисьорите Въло Радев, Леон Даниел, университетските преподаватели Георги Карасимеонов, Огнян Минчев, Андрей Пантев. Декларацията „Вторият Кръстопът на България” – нека да дадем устрем към бъдещето, определя като основни приоритети интеграцията в ЕС и НАТО, активна структурна и икономическа политика, запазване на индустриалния профил на страната, защита на националния бизнес и др.
1-ви Конгрес
Първата национална конференция / конгрес на ГОР е проведена на 23-24 октомври в София, на която се приема политическа доктрина и устав, за председател на партията е избран Александър Томов, съгласно решение ГОР се регистрира по ЗПП на 10 февруари 1994г. .рез март 1994 г. е подписано споразумение за стратегическо партньорство с БСДП, ръководено от Петър Дертлиев. Партията се разграничава от линията на БСП в икономическата и социалната сфера и предупреждава срещу дестабилизацията на финансовия сектор и нарастващата инфлация.
2-ри Конгрес
През януари 1997г. председателят на ГОР Александър Томов отклонява поканата на Николай Добрев да влезе в неговото правителство.
Изпълнителното ръководство на партията взема курс към формиране на социалдемократическа алтернатива и срещу неокомунистическото управление на кабинета на Жан Виденов.
В изпълнение на това решение на 28.02 – 01.03 се провежда учредителен конгрес на Българска Евролевица, която е политическо продължение на ГОР. В Евролевицата влизат освен членове на ГОР, също така и представители на БСП, алтернативни социални обединения и Движение за социален хуманизъм. Форумът гласува 111 члена национален съвет и политически съвет. Сред ръководството на обединената партия са ексминистрите Александър Томов, Кирил Ерменков, Димо Димов, Матей Матеев, а също така Бойко Радоев, Петя Шопова, Николай Камов, Елена Поптодорова. Гласуване на програма за ново развитие и социалдемократически проект за реформи.
3-ти Конгрес
През януари 1998 г. се провежда третия национален конгрес на Българска Евролевица. За първи път след 50 години в българския парламент има самостоятелна социалдемократическа партия. Конгресът определя партийната стратегия и тактика на партията и нейните законодателни приоритети. БЕЛ си поставя задача да изгради социалдемократическа алтернатива на дясното управление чрез пакет от социални закони и разшири влиянието си чрез обединение на левицата върху социалдемократическа основа. Конгресът подчерта значението на формиране на европейско мнозинство в парламента, насочено към приемането на България в ЕС и НАТО. В ръководството на парламента влизат Петя Шопова (зам. Председател), Кирил Ерменков, Димо Димов и др.
4-ти Конгрес
На 3-4 юни 2000г. се провежда 4-ти конгрес на партията. Присъстват 1558 делегата от цялата страна. При избора на председател 1216 гласуват за Александър Томов, опонентката му Елена Поптодорова получава 238. За зам. председатели са избрани Петя Шопова, Димо Димов и Ив. Бойков. Решенията на конференцията извеждат БЕЛ в опозиция на дясното правителство поради отказа на кабинета „Костов да приеме адекватен модел на здравна реформа (без монопол на една здравна каса) и минимално почасово заплащане на труда).
5-ти Конгрес
През април 2001 г. бившия български цар Симеон Сакскобургготски печели близо половината от всички гласове благодарение на популизма и недоволството на населението. БЕЛ като единствена социалдемократическа парламентарна партия остава извън парламента. В такива условия се провежда 5-тия конгрес на партията (септември 2001г.) Конгресът приема насоки за поведението на партията като извънпарламентарна опозиция.
6-ти Конгрес
На 22-23.03.2003 г. в зала 1 на НДК се провежда 6-ти конгрес на партията. В партията се вписват по-голямата част от членовете на БСДП, която след смъртта на нейния исторически ръководител Петър Дертлиев приема курс към социалдемократическо обединение. Като исторически продължител на БЕЛ, партията приема името БСД.
7-ми Конгрес
На 3-4 април 2005 г. в зала 1 на НДК се провежда 7-ми конгрес на Българската Социалдемокрация, на който партията се подготвя за предстоящите избори. Приема се решение за коалиционно участие на изборите. Утвърждава се критичната оценка на управлението на НДСВ и липсата на политика на доходите , както и в областта на здравеопазването и образованието. Конгреса приветства приемането на страната за пълноправен член на НАТО. Утвърждава се коалиционната форма на участие в изборите (Коалиция на Розата) с участието на Обединен блок на труда.
8-ми Конгрес
На 11-12.03.2006 г. в зала 3 на НДК се провежда 8-ми конгрес на БСД – Евролевица. Като политическо решение на конгреса се приема необходимостта от близки отношения с БСП. В изпълнение на тези решения партията решава да подкрепи кандидатурата на Георги Първанов за президент на страната. Конгресът приветства успешното завършване на преговорите за присъединяване към ЕС. На база на конгресните решения, БСД участва в коалиция с БСП и други леви партии.
9-ти Конгрес
През ноември 2008 г. се провежда 9-ти конгрес на патрия БСД, на който се взима решение партията да продължи да използва името си Евролевица наред с името Българска Социалдемокрация. БСД – Евролевица остава водеща социалдемократическа партия в страната и е една от деветте партии със самостоятелно парламентерно участие за целия период на прехода.
Конгресът осъжда атаките срещу партията и нейния председател от страна на БСП и предупреждава за опасност от надигащата се глобална финансова криза. Конгресът отхвърля оптимизма на тройната коалиция, заложен в неадекватен бюджет за 2009 г. и предупреждава, че това може да доведе до тежки икономически последствия за цялата икономика. Деветият конгрес дава политическо доверие на председателя на партията Александър Томов.
10-ти Конгрес
През м. март 2010г. се провежда 10ти Конгрес на БСД. Конгресът се противопоставя на политическата репресия срещу партията и приема „Манифест на българската социалдемокрация”. Конгресът осъжда продължаващото обедняване на населението и нарастването на безработицата.