ОФИЦИАЛНА БИОГРАФИЯ
НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
ПП „БЪЛГАРСКА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯ – ЕВРОЛЕВИЦА”
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ
Александър Томов е роден през 1954г. в град София.
Баща му, Трифон Александров Томов в продължение на 50 години е бил преподавател във Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина, професор, доктор на науките, заместник ректор и председател на специализиран съвет към ВАК.
Майка му, Радка Боянова Томова е последователно специалист, главен специалист и директор на предприятие за ветеринарни препарати, секретар на Комисията за ветеринарно-медицински препарати към Министерство на земеделието. Починала през 1991г.
Сестра му, Татяна Томова е доцент в Софийски университет „Св. Климент Охридски”, специалист по въпросите на социалната политика в европейските страни, автор на три книги и десетки научни публикации.
Александър Томов завършва с пълно отличие 36 ОУ „Максим Горки” в гр. София и 21 СОУ. През 1972г. в продължение на две години служи в българската армия като е отличник по бойна подготовка и получава специалност Първи клас в поделение на Зенитно-ракетните войски на българската армия.
През 1974г. Александър Томов започва висшето си образование в Университета за национално и световно стопанство, а през 1975г. продължава следването си в Санктпетербургския университет „М. Ломоносов”. Завършва университет с пълно отличие и медал на университета. Като студент публикува първите си научни статии, посветени на нефтената криза през 1973-1975г.
През март 1979г. е избран за редовен асистент в УНСС, а през 1985г. е сред основателите на катедра Политология в СУ „Св. Климент Охридски”. През 1984г. му е присъдена научната степен доктор по икономика, а през 1988г. е избран за доцент в СУ „Св. Климент Охридски”. От 1979 до 2010г. Александър Томов преподава без прекъсване на 21 випуска студенти. Сред неговите студенти има министри, заместник-министри, депутати, преподаватели, дипломати, бизнесмени и др.
През октомври 1982г. Александър Томов е първоначално експерт, а след това – помощник по икономическите въпроси на министър-председателя на Република България Георги Атанасов. Като такъв, Александър Томов участва в създаването на първите документи за развитието на частна икономическа дейност. Сред тях са: Указ 56, Постановления за частни дейности в услугите, ресторантьорството, транспорта и др. Във връзка със започващите реформи в България излизат и първите книги на Александър Томов – „Фирмена организация на труда” (1987г.) и „Социализъм и самоуправление” (1989г.). По-голямата част от тиража на последната книга е унищожена с решение на бившата Държавна сигурност през лятото на 1989г.
През юли 1989г. по секретно указание на председателя на Министерски съвет Георги Атанасов, Александър Томов изготвя доклад за погрешната икономическа политика на Тодор Живков и необходимостта от радикални политически и икономически реформи. Този доклад е използван от П. Младенов и А. Луканов при политическите промени в страната през ноември-декември същата година.
На 2 декември 1989г. – 3 седмици след свалянето на Тодор Живков, по инициатива на Александър Томов се създава политическо движение Демос, което се обявява за социалдемократизиране на БКП и за дълбоки реформи в страната. В движението влизат известни интелектуалци, учени и голям брой младежи. Заедно с движение „Път към Европа”, ръководено от проф. Петър Митев, и Алтернативно социалистическо обединение на Николай Василев, трите движения започват масирана дейност за реформиране на лявото пространство.
През юни 1990г. Томов е избран за депутат във Великото народно събрание от 71 едномандатен район в област Монтана. Като такъв, той непосредствено участва в изготвянето на първите демократични закони и на новата Конституция на Република България. Особено съществен е неговият принос в подготовката на икономическия раздел на Конституцията, а също така при избора на парламентарна форма на управление.
През октомври 1990г. Томов, заедно с други представители на неформални движения в БСП, е избран за член на нейното ръководство, а през декември същата година – за заместник председател на Министерски съвет в коалиционното правителство на Д. Попов. Като такъв, заедно с Иван Костов, Димитър Луджев, В. Павлов, Атанас Папаризов, Матей Матеев и други, извършват либерализация на цените и започват смел преход към европейски модел на икономическо развитие.
През януари-февруари 1991, под ръководството на Александър Томов е изготвен Доклад на ВС на БСП за разкриване на деформациите в комунистическото управление и за отхвърляне на нарочните му практики. Консервативните сили в БСП отричат доклада и по този начин прикриват злоупотребите.
През януари 1991г. Александър Томов е избран за заместник-председател на Съвета за икономическа взаимопомощ и като такъв участва активно в работната група по преминаването на икономическите отношения между бившите социалистически страни на пазарна основа.
През юни 1991г. по пълномощие на правителството, Александър Томов подписва закриването на СИВ на последната му сесия в Будапеща, Унгария. Заедно със закриването на Варшавския договор, подписано същия месец от президента Жельо Желев, страната променя радикално геополитическата си ориентация и открива своя път към Европа.
Като заместник-председател на Министерския съвет и председател на Енергийната компания, Александър Томов ръководи дейността по преодоляване на тежката енергийна криза и възстановява снабдяването на страната с петролни продукти. Под негово ръководство се консервира площадката на АЕЦ-Белене и се подписва първото споразумение с Европейската комисия за осигуряване на средства за енергийна безопасност на АЕЦ-Белене.
През есента на 1991г., след изборите за парламент и започване на дейността на новото правителство на Филип Димитров, за първи път се формира „правителство в сянка”, за чийто пръв ръководител е избран Александър Томов.
През лятото на 1992г. Александър Томов обвинява Жан Виденов за отказ от социалдемократизация на БСП и завой към неокомунистически политики и практики. След остър политически сблъсък, БСП закрива „кабинета в сянка”.
През април 1993г. на своето заседание на ВИС, БСП приема икономическата платформа, свързана с контрол върху цените и отказ от реформи и приватизация, както и ретроградна политика по отношение на финансите и банките.
Александър Томов се разграничава от тези решения и през май 1993г. обявява началото на ново политическо движение Гражданско обединение за републиката (ГОР). На 31 май 1993г. ГОР официално започва своята дейност и е подкрепен от видни интелектуалци, сред които Въло Радев, Генчо Стоев, Андрей Пантев, Огнян Минчев, Георги Карасимеонов и ред други.
След обявяване на социалдемократическата програма и подписването на коалиция за стратегическо партньорство с историческата социалдемократическа партия на д-р Петър Дертлиев, ГОР официално се утвърждава като лявоцентристка политическа организация с евроатлантическа ориентация и решава да прерасне от движение в партия.
В периода на управление на Жан Виденов и БСП, Александър Томов публично се разграничава от:
А) политиката на декапитализация на българските държавни банки и забавянето на тяхната приватизация
Б) въвеждането на т.нар. „масова приватизация“
В) линията на масовизиране на българското висше образование и създаване на над 30 нови университета
По инициатива на Александър Томов, през февруари 1997г. ГОР прераства в партия и приема името Българска евролевица. С това новата партия подчертава своята евроатлантическа ориентация и принадлежността си към семейството на европейската социалдемокрация. През април 1997г. след изборите за парламент, за първи път след 52 години, българска социалдемократическа партия става част от Националния парламент със самостоятелна парламентарна група.
От този момент, Българската евролевица и нейният лидер са подложени на постоянно преследване, заплахи и публично омаскаряване от страна на БСП и служителите на бившата Държавна сигурност, настанили се трайно в нейното ръководството. Това особено проличава след подписването на Солунското споразумение между четири леви партии. Съгласувано с ръководството на БСП, офицери и агенти на бившата ДС организират опит за превземане на Евролевицата и за нейното разцепване. От 2-5 юни 2000г. на конгрес на БЕЛ, в открит сблъсък между двете крила, Александър Томов печели 89% от гласовете на делегатите. Въпреки това, социалистическата партия използва този акт, за да подкрепи и да се обедини с малката отцепническа група.
През периода 1997-2001г. Александър Томов участва в подготвянето и приемането на повече от 20 закона. Под негово ръководство е разработена алтернативна концепция за реформи в българското здравеопазване, която и до днес остава актуална. Под негово ръководство и с подкрепата на западни социалдемократически партии е разработен закон за минимално почасово заплащане на труда, който е особено актуален в днешните условия.
През пролетта на 1997г. Александър Томов и Българската евролевица подкрепя въвеждането на Валутен борд и приемането на поредица закони за икономически и социални реформи. ИГ на Българската евролевица внесе в парламента през периода 1997-2001г. 37 нови закона.
През 1999г. Александър Томов получава престижната награда „Чърчил” за приноса си в отношенията между България и Великобритания.
През 2000г. министър председателят Иван Костов му изказва публична благодарност за съдействието му за позитивната промяна на позицията на Франция, Белгия и др. страни, ръководени от социалдемократически партии, и последвалата отмяна на визовия режим за българските граждани.
През есента на 1999г. на конгреса си в Париж, Социалдемократическият интернационал приема Евролевицата за неин член-наблюдател. От тогава до сега партията, ръководена от Александър Томов, е редовен участник във форумите на Социнтерна.
През пролетта на 2001г. Александър Томов и Евролевицата се противопоставят на връщането на Симеон Сакскобургготски в политическия живот на страната. На 11 април 2001г. Александър Томов заявява: „Връщането на бившия български цар ще дестабилизира политическия живот и ще върне на власт в икономиката престъпни групировки, с което ще рухнат надеждите на хората за възстановяване на българската държавност.” Въпреки тези предупреждения, Сакскобургготски получава почти половината от гласовете на редовните парламентарни избори същата година, а Евролевицата остава извън парламента.
Независимо, че през есента Александър Томов е преизбран за ръководител на Евролевицата, той се посвещава на своята основна професия. Като международно известен експерт в областта на икономиката, Томов привлича чуждестранни инвеститори:
- По негова инициатива и след негова разработка е направена първата мащабна чуждестранна инвестиция American standard в Севлиево.
- След преговори между Томов и шефа на Европейската банка за възстановяване и развитие Жак Атали започва участието на тази банка в редица инфраструктурни и енергийни проекти.
- През 1995г. Томов е назначен за три години като директор на института Изток-Запад Ню Йорк (EastWest Institute), който се занимава с икономическите отношения между Изтока и Запада. В Борда на института той работи съвместно с лидери на известни компании като Проктър енд Гембъл и др.
- През 2003-2004г. Томов инициира идването в България на най-големия производител на стомана в света – фамилията Митал.
Оценявайки експертните му качества и заслуги, собственикът на „Кремиковци”АД Прамод Митал го в Борда на комбината (юни 2007г.), а през септември и за главен изпълнителен директор на компанията. Под ръководството на Томов е разработен план за цялостно преструктуриране на комбината и за привличане на нови инвестиции. Същевременно Александър Томов започва безкомпромисна война с престъпни и полупрестъпни групировки, действащи на територията на комбината. За годината, през която Александър Томов е в „Кремиковци” (2007), комбинатът е произвеждал 1.2 млн. стомана и пряко и косвено и дал около 3% от БВП на България. За същия период заплатите на работниците са увеличени с 30%, а бюджетът е получил над 240 млн. лева. Задълженията към НАП в края на 2007г. са равни на нула, задълженията към останалите кредитори са намалени общо с 35 млн. лева.
В периода декември 2006 – март 2009г. Александър Томов е председател на надзорния съвет на ЦСКА. Под негово ръководство, клубът постига най-високи успехи – шампионска и суперкупа и най-висок точков резултат. По негова инициатива, за първи път финансите на клуба са открити, а данъците започват да се изплащат върху целия обем на възнагражденията. През 2009-2010г. ръководството на НАП публично признава този факт и му изказва благодарност.
През дългогодишната си кариера Александър Томов е публикувал 6 книги и над 110 научни публикации в областта на политологията, макроикономиката и геополитиката. Неговата книга „Четвъртата цивилизация” е преведена на английски език, книгата му „Оптимистична теория за България” е отличена с първа награда за политическа публицистика за 2005г. Най-новата му книга „Новата демократична държава” отразява създаването за първи път в България на ново научно направление, свързано със систематизирането и прилагането на група регулатори за държавно управление на икономиката.
Александър Томов е баща на две дъщери – Рада и Лидия са вицепрезиденти в международни инвестиционни банки. Завършили са с отличие престижното London school of economics and Political science.