НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ НА „БЪЛГАРСКА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯ – ЕВРОЛЕВИЦА“
/проект за решение/
I.
От парламентарните избори, проведени на 02.04. 2023 г., изминаха повече от два месеца. Това време ясно показа, че България е в тежка политическата криза. На изборите гласуваха за конкретни политически партии по-малко от 35 на сто от избирателите. Внимателният анализ на гласуването по секции показа, че тези избори са „най-проблемните и корумпирани“ за всички 30 години. Това е и оценката на Обществения съвет към ЦИК. Несъответствието между гласовете за машинно и хартиено гласуване и общият броя на гласувалите доказва, че фалшификациите са били масови. В близо 3000 секции, или една четвърт от всички, има подправени протоколи, по официални данни на Централната избирателна комисия.
Резултатите от парламентарните избори показаха не само пределно низка активност от 35 на сто от имащите на право на глас. Но и нещо още по-страшно. Голяма част от гласувалите, са направили това чрез заплащане или чрез корпоративен вот и местни материални зависимости. На практика половината от гласувалите за отделни партии са платен или корпоративен вот. Това показва, че самите избори са с много ниска представителност. Коефициентът на легитимност на сегашните парламентарни партии е толкова нисък, че прави властта по принцип много слаба. Двете най-големи партии са получили под 10 % от имащите право на глас. Останалите партии имат от 3 до 6 % от имащи право на глас. При такава ниска легитимност ние не може да говорим за стабилно политическо управление.
На какво се дължи тази низка легитимност? Преди всичко на това, че български граждани продължават да не вярват на своята държава и на самите избори. Българските граждани продължават да странят от политиката. Те са отчуждени от това, което се нарича национална политика.
Трябва да признаем, че една от причините за това са действията и бездействията на държавния глава. Българския президент управлява на практика страната от началото на 2021 г. Вместо да обедини протеста и излъчи политическо представителство за промяна на България, той управляваше страната с тясна група свои съветници. Четири служебни правителства бяха ръководени от лица от неговото близко обкръжение. Нашият прочит е, че това е неправилно разбиране на самата конституция. Служебните правителства не са основание президента на страната да се превръща в изпълнителна власт. Държавният глава бе длъжен да търси съгласие и алтернатива чрез тези, които през 2020 година го подкрепиха и които изнесоха битката за свалянето на Бойко Борисов. За съжаление президентът не разбра това нещо. С решенията си той разпиля протеста, уби неговата сила и в крайна сметка върна ГЕРБ като първа политическа сила.
II.
Представянето на българска социалдемокрация на тези избори е възможно е най-лошото през последните години. Трябва да признаем, че хората, на които ние разчитахме не излязоха да гласуват. Низката активност и високият платен и корпоративен вот ни изигра лоша шега. Основните партии, които получиха някаква парламентарна подкрепа, са получили своя твърд електорат, включително платен и корпоративен. Това особено се отнася за ГЕРБ и ДПС. Тези две партии, по думите на служебния вътрешен министър, са купували най-много гласове, което само по себе си е ужасно. БСП и Възраждане, в по-малка степен, също са участвали в този процес, разбира се с по-малко финансови средства.
Има още нещо, което трябва специално да подчертаем – монополното положение на двете основни телевизии – БТВ и Нова, които покриват до 70% от гледаемостта и политическо влияние в страната. За четири последователни избори ние не бяхме поканени нито веднъж нито в едната, нито в друга телевизия, което е скандално и което, разбира се, говори за това, че българската демократическа система е силно деформирана, а българската медийна система е поставена под зависимост. Медиите у нас са зависими от парите и от властта, както е зависима и съдебната система. И при съдебната и при медийната система, задкулисното влияние върху конкретни магистрати и журналисти е огромна по мащаб и това тепърва ще трябва да се преодолява.
Последните парламентарни избори действително показаха крупни деформации на политическия живот и на изборния процес. Трябва да се съгласим с оценките на външните наблюдатели, че България продължава да бъде страна на политическата корупция и на задкулисните влиянието на опредени олигарси и политически босове. Заедно с това трябва да кажем и друго, че отвращението на българско население, което личи от низката изборна активност, очевидно налага сериозни политически реформи, както и реформи и в съдебната система.
III.
Всички изложени факти говорят за необичайна политическа криза – криза на доверието в държавата, в изборите, в медиите и съдебната система. Именно тази криза ни задължава да приемем днес най-важното решение – че не можем да спрем битката срещу корумпираната политическа власт, в която попаднаха ГЕРБ, ДПС, БСП и много други по-малки партии.
Правителството „Денков“ беше избрано с безпринципен и малко очакван компромис между ПП-ДБ и ГЕРБ с така наречения втори мандат. Защо беше неочаквана тази коалиция? Поради простата причина, че и двете партии, особено ПП-ДБ, изградиха себе си върху основата на крайното противопоставяне със сегашния си партньор. Още в началото след изборите, ПП-ДБ заявиха, че те няма по никакъв начин да се поддадат на натиска и внушение и да работят с ГЕРБ. „Всичко друго, но не и ГЕРБ“ – това беше посланието на ПП-ДБ. Както виждаме днес, всичко това е забравено. Подобни изявления бяха направили Борисов и неговото обкръжение. В крайна сметка, двете партии се прегърнаха и към тях се опитват да приобщават и ДПС. Какви изводи могат да бъдат направени от тази странна коалиция?
Първо – това, че такъв тип правителство ще доведе до ново отчуждение на българското население от политическия живот. Няма как да очакваме, че гласувалите за двете партии ще останат в същия мащаб и че ще се подчинят на абсурдното коалиране между тях.
Второ – очевидно е, че това правителство беше създадено под много сериозен външен натиск.
Трето – ние не знаем каква ще бъде политиката на това правителство докато не видим новия проектобюджет и новоприетите основни закони. Още от сега е ясно обаче, че и ГЕРБ и ДПС ще се мъчат с всички сили да постигнат основната си цел – да заличат отговорността си за изоставянето на страната; да заличат корупцията и кражбата на огромни държавни средства. Договорката е вече ясна: ГЕРБ подкрепиха ПП-ДБ, а цената е да „изперат биографиите“ на Борисов, Пеевски и останалите. Всичко това показва, че това ще бъде трудно управление – пълно със скандали и противоречия. Политическите промени ще продължат в България, но вероятно, след появата на нови политически партии и коалиции.
IV.
В сегашната обстановка основната задача, която стои пред партия „Българска Социалдемокрация – Евролевица“ е участието в предстоящите местни избори. Тези избори ще се проведат в условията на незапомнен политически вакуум и сериозни политическа и икономическа криза. Длъжни сме да издигнем максимален брой кандидати за кметове и съветници в цялата страна. Отговорността на членовете на Националния партиен съвет в това отношение е първостепенно. Това ще бъдат главно мажоритарни избори, поради кризата на основните партии в страната.
Предлагаме да приемем следните решения:
- Издигане на максимално възможен брой кандидатури за кметове в общините, в селата и градовете – не общински центрове.
- Търсене на коалиционни партньори, приоритетно на втория тур, с обща политическа цел – демонтаж на корупционния модел овладял българската власт през последните години.
- Определяне на политически ръководители по област, отговорни за избиране на кандидатури. / по отделен списък/
- Определяме първи срок до 30 юни 2023 г. за анализ и предложения по области.
- Определяне на окончателен срок за утвърждаване на кандидатури за кметове и съветници – 60 дни преди началото на изборите.
10.06.2023 г.