Радикална промяна:
– Растеж,
– Реформи;
– Родолюбие.
Тезиси на XIII-тия Конгрес на партия БСД – Евролевица
22 март 2015г. гр. София
I. България продължава да изостава.
- На 1 януари 2007г. България стана пълноправен член на Европейския съюз. Няколко години по-рано бяхме приети за член на Северноатлантическия алианс. Очакванията на българските граждани от този преход бяха: по-добър живот, сближаване с европейските социални и икономически стандарти. Напротив, осем години по-късно страната продължава да изостава – не само от източноевропейските, но и от много азиатски, латиноамерикански и дори африкански страни.
2. Днес, четвърт век след старта на промените и осем години след влизането ни в Европа – България е най-бедната европейска страна. На последно място сме по всички икономически показатели. Нашите заплати и пенсии са най-ниски от всички страни–членки в Съюза. Според Световната банка, 40% от нашето население живее в бедност. 60% системно ограничава своето потребление. Повече от половината от пенсионерите получават по 80 – 100 евро на месец. България няма стабилна и уверена средна класа. Социалното неравенство е най-високо в Европа. По свобода на медиите страната е на 106-то унизително място в света. Глобално изследване на ООН ни определи като една от най–нещастните нации в света.
3. Никога в нашата история, дори по време на двете световни войни през миналия век, не е имало такива разрушения и разграбване на заводи, материални фондове, исторически и културни ценности. Бяха доведени до фалит цели сектори на икономиката. От 3200 предприятия, онаследени от времето на тоталитарното развитие, останаха едва 8-10%.
4. Най-тежкото последствие от всичко това е продължаващата имиграция на млади хора, изтичането на мозъци и капитали на Запад. По данни на ООН сме на едно от петте последни места в света по демографски характеристики: възрастно население, крайно ниска раждаемост. България преживява най-тежката демографска криза в своята история. Ако не се променят сегашните социално – икономически тенденции, ние българите скоро ще се превърнем в нация със затихващи функции. Това ще бъде катастрофа, която нямаме право да допуснем.
II. Бъдещето без реформи е равно на бедност.
5. Публикуваната средносрочна прогноза на сегашното правителство не предвижда съществена промяна в общите негативни тенденции. Ниски темпове на растеж за 2015 – 2018г., дефицитни бюджети, слаби публични и частни инвестиции, пилеене на големи държавни средства. Ние не виждаме принципна промяна в политиката, която ни води надолу вече много години. Нито еврофондовете, нито мащабните държавни заеми могат да осигурят траен и изпреварващ стопански растеж, който е единственият начин за повишаване на доходите и спиране на масовата емиграция.
6. Вече 15 години страната се управлява от едни и същи политически партии и лица. За съжаление нито една от тези партии не направи сериозен и честен анализ на допуснатите грешки. Взаимни обвинения, прехвърляне на отговорности, скандали и натиск върху медиите за прикриване на корупция. Всичко това говори за нисък политически морал. Ето защо гражданите на България изгубиха вяра в досегашните политически сили. Подкрепата за тях спадна драстично.
7 .Днешна България се нуждае от задълбочен анализ на причините за общото изоставане на страната и за икономическия и социален провал на прехода. XIIIтият Конгрес на БСД – Евролевица следва да даде своя принос в този анализ и в борбата за коренна промяна в българската политика. Най-важното е нашият Конгрес да набележи основни реформи, които да променят сегашната линия на анемичен стопански растеж и да повиши мястото и ролята на България в съвременна Европа.
8. Въпреки направените заявки, особено от ГЕРБ и Реформаторския блок, ние не виждаме поне за сега смели и радикални реформи. Минаха над 150 дни от старта на новото правителство. Чуждите инвестиции остават на крайно ниско ниво. Съдебната реформа въпреки натиска на Европа. Реформите в банковата сфера, енергетиката, политиката на доходите, държавната администрация, здравеопазването остават неясни и най-вероятно ще бъдат отлагани. Плахи са стъпките в образованието и областта на вътрешната сигурност.
9. Ако сме истински граждани на България, ние не можем да оставим бъдещето си без радикална промяна. Не можем да оставим страната си на последното място в Европа по производителност. През изминалата 2014-та година сме произвели 5500 – 5600 евро на човек от населението, което е три пъти по-малко от Чехия, четири пъти от Гърция, почти осем – по-малко от Италия. Ако не направим бързи реформи, ще се сблъскаме с нова бедност.
10. Днес ние сме член на Европа, но в действителност сме много далеч от нейните стандарти. Вместо по-нататъшно политическо сближаване, ние поддържаме порочни корупционни практики. Вместо пазарна свобода, ние имаме най-високо ниво на монополизъм в цели сектори на икономиката. Вместо власт на закона, ние се сблъскваме с власт на парите и политическите партии.
11. Ето защо България все още не е приела като свои европейските ценности. Законите се тълкуват под натиск отгоре. Неудобните се отстраняват с измислени процеси. Задкулисието заменя откритите политически решения. Страхът от репресии убива инициативата. Поради това чуждите посланици в София стават все по-нетърпеливи, все повече реагират на българската корупция и половинчатите реформи. По-важното е, че търпението на българския преход се изчерпва и това може да породи масово недоволство и протести.
12. Ние сме за преодоляване на социалните неравенства чрез въвеждането на минимални социални стандарти, за различните възрастови, социални и професионалния групи.
13. БСД е за повишаване на разходите за отбрана и технологично обновяване на българската армия и подобряване статуса на българското офицерство – редовно и запасно;
III. Или революционна промяна, или криза!
14. XIII-ят Конгрес на БСД – Евролевица се обявява за принципни революционни промени в генералния курс за развитието на страната. Ние вече не се нуждаем от половинчати реформи, от нискоинтелектуално управление, от принизена и пасивна роля на държавата. Изоставането на страната, бедността, корупцията, липсата на крупни инвестиции са главна причина да настояваме за завой в политиката на България.
15. Този завой няма геополитически характер, което предлагат някои леви и популистки партии. Ние сме член на ЕС и това е избор на народа за много време напред. Ние сме в Европа икономически, социално, военно-политически и това не може да бъде обект на дискусия. Ние сме за безкръвна революция в стила и методите на ръководство, за промяна във всички основни сектори на обществения живот.
16. БСД – Евролевица вижда същността на промяната в българската политика като отказ от почти двадесетгодишния курс на обезсилване на държавата, на разграбване и фалити на стотици заводи, на ужасна по своите последствия масова и касова приватизация. Срещу тази политика ние предлагаме нов курс на инвестиции, икономически растеж, връщане към стратегически инвестиции, развитие на модерни технологични сектори, постепенно повишаване на доходите, съдебна и административна реформа, нулева толерантност към корупцията.
17. Новият политически курс, който предлагаме, няма тясноидеологически характер. Той не се побира в традиционно ляво или дясно. Този курс не е нито лявопопулистки – да обещава много без да произвежда, нито дяснолиберален – да нехае за социалнослабите и обезправените. Предлаганата от нас политика почива на нормите и модерното европейско държавно и корпоративно управление. В него има и пазарни механизми, и умерени държавни регулации, и социална ангажираност, и осигурено здравеопазване, и образование за всички. Главните идеи, които характеризират този нов курс са: модерност, откритост, съзидание.
18. Става дума за политика на знанието и интелекта, на разума и уважението към политическия опонент. Това е политика на помирение между враговете от миналото, на единение на нацията при едновременна етническа, религиозна и културна толерантност.
IV. За връщане на силата на българската държава.
19. Мнозинството български граждани смятат, че съвременната българска държава е слаба. Тя е бедна и недостатъчно активна. Сегашната българска държавна власт (законодателна, съдебна, изпълнителна) се намира под огромния натиск на частни структури. Поради това съществена част от решенията на държавните институции се вземат в услуга на частни интереси. Този модел, наложен в България през първите години на новия век, бе разбран като време за изземване на държавна власт чрез купуване или поставяне под зависимост на политици, съдии, прокурори, чиновници. Това принизи, а в някои сектори изцяло обезличи, българската държавност.
20. Ние сме против разбирането, че модерната съвременна държава трябва да страни от икономиката и да се свие до функции в областта на сигурността и външната политика. Днешната българска държава трябва да прави всичко това, което частният капитал не може. Тя трябва да работи в полза на всички хора. Слабостта на съвременните български правителства произтича от това, че те защитават винаги групови, партийни или фирмени интереси. Така границите между държавност и корупция често изчезват. Общият български интерес, интересът на държавата, на нейния бюджет, на отделния данъкоплатец почти постоянно се пренебрегва.
21. Българската държава ще върне своята сила, когато започне да защитава всеки отделен гражданин, всяка обособена социална и културна група. Правата и свободите на българските граждани са разписани подробно в нашата Конституция. Но тези права не се съблюдават от никого. Правото на здравеопазване и на образование, на труд и достойно възнаграждение, на информация и правосъдие се защитават формално или въобще не се защитават. Днес близо 1/3 от българите не се осигуряват и не получават гарантирано здравеопазване. Десетки хиляди деца прекъсват образованието си преждевременно. Над 70% от ромите са безработни или частично заети. Нашата държава не решава тези тежки проблеми. Това съществено различава нашите институции от другите европейски държави.
22. БСД е за кардинална реформа в държавната политика, при която публично да отстоява българския национален интерес при всяко решение, договор или сделка. Принизяването на държавния интерес личи най-остро при използването на българските природни ресурси – земя, води, гори, полезни изкопаеми. Няма европейска страна с такава експлоатация на нейната природа само в интерес на отделни частни фирми. Дефинирането на националния интерес преди всяко решение, преди всеки публичен проект е задължително за модерната държава.
23. Държавата – това са нейните граждани! Парите на държавата са парите на нейните граждани! Дълговете на държавата – това е дългът на нейните граждани! Когато тези три принципа владеят в ежедневието на политическия живот, тогава хората ще повярват на своите политици. За съжаление у нас е точно обратното – много малка част от гражданите възприемат държавата като своя, а нейният бюджет и нейните пари – като свои. Причината за това е недостатъчната прозрачност при формирането и изразходването на бюджета, липсата на връзка между непосредствените нужди на гражданите и харченето на държавни средства.
24. За да се доближи българската държава до своите граждани има едно задължително условие – осигуряване на пълна прозрачност на нейните решения и действия. Поради това БСД – Евролевица предлага нова информационна държавна политика, основана на пълна прозрачност на държавните дела. Ние ще се борим да се открие парламентарно-правителствен ТВ канал, който да предава директно и постоянно заседанията на правителството и Парламента и да осигурява постоянно исканата от гражданите информация.
25. БСД – Евролевица е за по-активно публично-частно партньорство, особено в реализация на крупни инфраструктурни проекти. Сътрудничеството между държавата и обществото е неразделна част от модерната държава, разбира се, при спазване на антикорупционните практики. Трябва да се наказват и да се преследват опитите висши политици да насочват обществени поръчки и дори чужди инвеститори само към свои приближени лица.
V. Необходим ни е нов морал на държавната власт.
26. Ниското доверие в политическите институции предполагат борба за нов политически морал. Само така гражданите на България могат да върнат доверието си в държавата и политическите партии. Най-важното е политиците на страната да говорят открито истината и да поемат отговорност, да следват ясни принципи на почтеност, законност и самокритичност. Езикът на омразата следва да бъде заменен от език на аргументите. Силата на аргумента трябва да победи аргумента на силата.
27. Невъзможно е да се възстанови вярата на българските граждани в своята държава, ако не се приемат нови закони и регулации за българските медии. Те следва да гарантират свободата на словото, печата и електронните медии при едновременната законова защита на гражданите. Липсата на европейски стандарти при медийните регулации доведе до всеобщо принизяване на четвъртата власт, всепозволеност и омаскаряване. Особено вреден се оказа анонимният характер на собствеността на важни за обществото издания. Използването на медиите за рекет в политическата и стопанска конкуренция породи срив на доверието тях.
28. БСД – Евролевица е за законова защита на свободата на съвестта на всеки журналист. Ние се обявяваме за стимулиране на всички журналисти и граждани, спомогнали за разкриване на корупцията по високите етажи на властта. Днешните български журналисти не са достатъчно свободни. Те са във властта на своите шефове и стоящите над тях анонимни собственици. Ето защо ние ще настояваме за приемане на законопроекти, осигуряващи свободата на словото и на журналистическата съвест.
29. БСД – Евролевица е за приемането на обновено законодателство за правото на гражданите на информация. Сега това право се нарушава ежедневно, което е следствие на политическото задкулисие. Дори масовите протести в периода 2013-2014 г. не доведоха практически до някакъв резултат. Гражданите на България трябва да имат право да задават въпросите си онлайн и да получават бързи отговори от държавните институции. Всяка партия, желаеща да участва в радикалната политическа промяна трябва да гарантира на обществото, че в нейните национални и областни ръководства няма хора, които:
– са извършвали корупционни действия, довели до щети за държавния бюджет;
– са укривали данъци;
– са облагодетелствали себе си или свои близки чрез допускане на конфликт на интереси;
– са осигурявали държавни и обществени поръчки или не са насочвали еврофондове към свои фирми;
– са злоупотребявали с публични средства под каквато и да е форма;
30. БСД е за недопускане участието на офшорни фирми в конкурси за обществени поръчки и получаване на държавни и общински концесии.
XIII-ят Конгрес на БСД – Евролевица приема свой вътрешен „Код на честта”, който включва писмени декларации за политическа и гражданска почтеност и за спазване на законите на страната.
31. Ние се обявяваме за обновяване на законодателството по контрола на финансите и имуществата на всички лица, които се занимават с политическа дейност или работят на държавна служба. За да се върне доверието е необходимо да се спре личното обогатяване на публични лица чрез насочване на държавни средства към техни близки.
32. Политическата промяна в България предполага и повишаване на законовите и нормативните изисквания към знанията и поведението на всички политически субекти. Промъкването в политическия елит на лица със съмнителни биографии, грубо поведение и език влияе крайно негативно на облика на държавата и нейния международен престиж.
VI. Десет задължителни икономически реформи.
33. (1) По производство на човек от населението България изостава с пъти от всички източноевропейски страни. Вече пет поредни правителства не успяват да постигнат неинфлационен изпреварващ икономически растеж. Само изпреварващ растеж на икономиката от 3-4 % годишно (около 1,5 – 2 пъти повече от средния за Европа) може да върне страната към нормалното развитие и да позволи съществено увеличаване на доходите, а оттук и задържане на младата и образована работна сила. Това е най-важната промяна в икономическата политика, която предлага БСД и която тя може да реализира. Става дума за реформи в механизмите за изготвяне на бюджета, за намаляването поне наполовина на сивия сектор, за ангажирането на частния бизнес в големи проекти с публични инвестиции.
34. (2) Връщането към изпреварващ икономически растеж изисква българската държава да има своя собствена инвестиционна политика и свои инвестиционни приоритети и цели. Тук не става дума само за европейски фондове, а за акумулиране на частни средства около държавни инвестиционни проекти. Няма европейска страна освен България, която няма свои инвестиции и стратегически цели. Ние предлагаме на обществото специална „нишова” инвестиционна стратегия, насочена към постигане на стратегически технологични пробиви на националната икономика.
35. (3) БСД – Евролевица е изготвила пакет от нови закони за чуждите инвестиции. Сега по показатели за ПЧИ сме на последното място в Европа. Не само проблемите на съдебната система, но и липсата на стимулиращо законодателство прави България недостатъчно привлекателна за чуждите инвеститори.
36. (4) БСД – Евролевица е за дълбока реформа в българското селско стопанство. Ние сме против монокултурно земеделие, насочено само към зърнопроизводство. Предлагаме такава промяна в законодателството, която да принуди фермерите да развиват производството на зеленчуци и плодове, да инвестират във високоинтензивни култури. Не приемаме евросубсидиите да отиват главно в ръцете на група монополисти на земя. Намираме за абсурдно постъпленията в бюджета от нашите фермери да бъдат толкова ниски.
37. (5) Сегашното правителство забавя реформите в българската енергетика. Загубите в държавният НЕК са колосални. Дългът от близо 4 млрд. лв. е огромен тумор за цялата държава. XIII-ят Конгрес на БСД – Евролевица предлага цялостна платформа за финансово преструктуриране на НЕК и за преминаване на търговията с енергия на борсова основа. Огромните пасиви на енергийната система са причинени както от груби политически грешки, така и от голямата корупция в отрасъла. За съжаление всичко това е обвито в типичната за нашата страна информационна мъгла.
38. (6) XIIIтият Конгрес на БСД се обявява за облекчаване на условията за кредитиране на бизнеса и гражданите и за стимулиране на банките да увеличат разполагаемия кредитен ресурс. Ние сме за запазване на валутния борд до приемане на еврото за национална валута, но смятаме, че е възможно да се намали финансовият натиск върху банките, което ще облекчи кредитната политика. Вече пет правителства не правят нищо да направят банковото законодателство по-близко до това на Европа. България е заинтересована от членство във всички банкови европейски структури. През изминалите години ние разработихме програма за влизане на страната в Еврозоната. Липсата на такава официална правителствена програма пречи на българската икономика и в частност на банковия сектор.
39. (7) XIIIтият Конгрес на БСД – Евролевица смята за неотложно да се подготви и проведе мащабна данъчна реформа. Провалът на досегашния данъчен модел се вижда най-добре от факта, че България има над 30% сив сектор. Въвеждането на плосък данък върху доходите от 10 % не доведе до увеличаване на чуждите инвестиции, нито увеличи общата събираемост. Ние предлагаме данъчна реформа, която да ни доближи до стандартите на богатите европейски страни. Тя предполага:
– Въвеждане на необлагаем минимум за най-ниските доходи;
– Въвеждане на прогресивна скала на облагане;
– Нови механизми за отчитане на данък добавена стойност и акцизите;
Богатите следва да плащат повече отколкото бедните. Тези, които произвеждат, следват да плащат по-малко от тези, които просто спекулират. Тези които инвестират и създават трайни работни места следват да имат повече данъчни облекчения. Това са принципите на разработената от нас данъчна реформа.
40. (8) През 2013-2014 г. българските граждани протестираха срещу монополите в страната. Това беше справедлив протест. Като следствие на проваления либерален модел на прехода, българската икономика днес е сред най-монополизираните в Европа. Няколко десетки фирми владеят повечето сектори в икономиката. Това убива конкуренцията – този най-важен мотор на демократичното развитие. Ние предлагаме изцяло нов антимонополен закон, които въвежда правила близки до европейските критерии и стандарти. Безсилието на сегашните парламентарни партии да се противопоставят на монополите е следствие на срастването между тези партии и олигархията. Това поражда свръхконцентрация на власт от малко група хора и води до бедност и отчуждение на по-голяма част от населението.
41. (9) Хроничен недостиг на средства, отказ на близо една трета от гражданите да плащат своите здравни вноски, финансова несъстоятелността на много болници, масово доплащане на здравни услуги и лекарства от гражданите – всичко това са доказателства за обща криза на българското здравеопазване. Разработената от нас реформа включва: премахване на монопола на здравната каса и замяната й от група здравноосигурителни центрове, въвеждане на лична здравно осигурителна дебитна карта за всеки български гражданин, промяна в статута на личните лекари, демонополизация при снабдяването с лекарства и тн. Нашето убеждение е, че ако не започнат сериозни и дълбоки промени в здравния сектор той може да доведе до задълбочаване на социалната криза и дефицит на държавния бюджет. Голяма част от тези промени бяха предложени от Евролевицата още през далечната 2000 г. Петнадесет години по-късно нито една от партиите, виновни за срива на българското здравеопазване, не иска да поеме своята отговорност.
42. (10) Сближение на доходите на българските граждани с тези на другите източно европейски страни е ключова задача на промяната в българска политика. Провалът на българския преход намира най-пълно отражение в рязкото изоставане на доходите на българските граждани от тези в другите европейски страни. Това продължаващо изоставане на практика убива страната и принуждава все повече младежи да търсят препитание в чужбина. За да се избегне тази опасна тенденция, ние разработихме програма за поетапно увеличаване на доходите по секторите на икономиката. Тази програма е насочена срещу сивия сектор и експлоатацията на труда. Тя не ограничава бизнеса, а го насочва към използването на висококвалифициран труд.
VII. Съдебната реформа – незабавно и категорично!
43. В обществото има приет консенсус за извършване на съдебна реформа. Основната част на тази реформа следва да се извърши преди края на текущата година. За нас главно направление на реформата е приемането на такива закони, които да гарантират пълна независимост на съда и прокуратурата от политическите партии и бизнес структури. Същевременно е важно да се променят законовите механизми за контрол и отговорност на магистратите.
44. Ние сме за премахване на парламентарната квота при избора на членове на ВСС. Ако това не може да стане поради липса на квалифицирано мнозинство в Парламента, е правилно тази квота да се запълва от опитни и доказани магистрати с повече от 15 години стаж. Необходими са и строги изисквания при избора на членовете на Висшия съдебен съвет. Обявяваме се за засилване на правото на магистратите сами да избират своите ръководители.
45. XIII-ят Конгрес на БСД – Евролевица се обявява за приемане на нов Наказателен кодекс, максимално приближен до наказателните закони на водещите европейски страни.
46. Ние сме за последователно прилагане на европейските стандарти при търговското законодателство с оглед на връщането на доверието на чуждите инвеститори.
47. С оглед да се избегне корупцията в търговските отделения в съдилищата да се въведе нов регламент за остойностяване на фондове и сделки, който да замени статута на вещите лица. Това предполага и създаване на Национален одитен център.
48. С промени в Наказателно процесуалния кодекс и в други закони да се определят нови срокове, които да осигурят по-бързо правораздаване.
49. Българските социалдемократи са за премахване принципа на несменяемост на прокурорите и съдебните магистрати. БСД е за изборност на тези важни фигури в съдебната система;
50. БСД е за прекратяване използването на службите за сигурност, българската прокуратура и българския съд , като инструменти за разправа с политическите противници;
VIII. Нов подход при реализация на висшата политика на България.
51. Съвременна България има ясна геополитическа ориентация. Като член на Европейския съюз, тя следва приоритетите му в областта на сигурността, включително ангажиментите към НАТО. За съжаление ние не изпълняваме постоянно своите ангажименти към НАТО, нито сме достатъчно активни при реализацията на външната политика на Европейската комисия. XIII-ят Конгрес на БСД – Евролевица се обявява категорично за преминаване към много по-активна и икономизирана външна политика.
52. България следва да предложи цялостен план за свързване на своята енергийна система с тази на Европейския съюз. Отказът от редица енергийни проекти, свързани с Русия, следва да бъде компенсиран от Европейската комисия с реални инвестиции. Днес външната политика на България има главно икономически цели, включително ясни цели в областта на енергетиката, транспорта и модерните комуникации.
53. През последните години България постигна твърде малко в своята Балканска политика. Вместо да използва своите преимущества като член на ЕС и НАТО, ние затънахме в дребни спорове със своите съседи. Страната губи от дезинтеграцията на балканските страни, от липсата на достатъчно транспортни и енергийни коридори. Търговията с нашите съседи е вяла. Съвместните инвестиционни проекти са изключение. Алтернативата – много повече дипломатически инициативи, съвместни проекти, засилване на трансграничното движение на хора и стоки.
54. Главна цел на съвременната външна политика следва да бъде привличането на чужди инвестиции, главно в областта на новите технологии. Колкото повече са тези инвестиции, толкова по-силна е държавната външна политика.
55. Прилагането на нов, силно икономизиран подход предполага и увеличаване на бюджетните средства за нашите дипломатически представителства в чужбина главно в направление инвестиции и търговия.
IX. За принципно обновление на българските политически партии.
56. БСД е за намаляване размера на държавните субсидии за политическите партии до общоевропейските стандарти;
57. БСД продължава да настоява за създаването на постоянна изборна администрация;
58. Ние сме за намаляване броя на народните представители от 240 на 100 и въвеждане на друга по-справедлива формула за изчисляване на тяхното възнаграждение, отчитаща преди всичко качеството на техния парламентарен продукт;
59. Един от главните елементи на радикалната промяна в българската политика е промяната в политическия живот на страната. Доверието в българските политически партии е на критични ниско ниво. От основен елемент на гражданското общество, те все повече се превръщат в организации, гарантирани от бюджетни субсидии. Големите бюджетни субсидии на две-три партии им осигуряват несъразмерни преимущества спрямо останалите.
60. През изминалия четвърт век България нямаше дори за кратко време европейска по характер социална политика. Задачите на прехода бяха възприети само като десни, което бе стратегическа грешка. Социалната политика бе превърната в заложник на алчността и монополизма на група приватизатори. Често тя бе заменена от ляв популизъм, белег на неокомунизма и на остатъците от миналото. Това даде много по-големи шансове на българската десница, която взе инициативата в страната след 1997г. Дори по време на тройната коалиция, начело с БСП (2005 – 2009г.), политиката на страната бе предимно дяснолиберална. Ето защо, въпреки глобалният провал на дяснолибералните концепции за саморегулиращите се пазари и за „малката държава”, българската десница остана водеща в страната. На изборите през 2014-та, десните и дяснолибералните партии взеха три-четири или повече гласове от левите , а БСП достигна историческото си дъно.
61. Днес въпреки нейните слабости и грешки, българската десница доминира правителството, парламента, местната власт, като цяло общественият живот. Причината за това са историческите грешки на партия БСП. На последните избори тази партия получи най-малкия си резултат от 70 години насам, вече на 7 избора – за европарламент, национален парламент и местни органи и власти, водещата дясна партия ГЕРБ побеждава БСП. Въпреки това ръководството на социалистическата партия не направи сериозен анализ на причините за загубата , не осмисли грешките допуснати през годините. Грешка след грешка и замазване на проблемите. Тук не става дума за вътрешно партиен въпрос, а за цялата левица за европейската социална политика на страната.
62. През всички 12 години на власт БСП не успя да утвърди пред хората облика на ясна европейска лява идентичност. От краен ляв популизъм (масова приватизация и срива на банките през 1995-96г.) до приемането на крайно десни проолигархични закони (плоския данък от 2007г.) – това характеризира повечето години от управлението на БСП.
63. Днес обикновените българи, потенциалните реални членове на т.н. средна класа, по-бедните и социално незащитените не намират своя политически защитник. Огромният сив сектор, монополизацията, закриването на десетки хиляди малки и средни предприятия – всичко това са последствия от липсата на лява европейска политика.
64. Вече четвърт век БСП се придържа към комунистическата коалиционна политика от преди 60-80 години. Тази политика се характеризира с доминация комунистическата партия и директно подчинение на всички други леви сили и групи. За повече от две десетилетия БСП е имала над 14 коалиционни „леви” партньора, повечето създадени от самата БСП, финансирани от нея и закрити по волята на нейните лидери. Подобна политика свива българското ляво пространство до самата БСП, която не позволява да се стигне до широка лява или лявоцентристка коалиция.
65. Бидейки на власт, БСП продължи типичното за тоталитарния период преследване на водачи на независими от тях социалдемократически партии. Така беше през далечната 1992г., когато дясната СДС бе предпочетена пред БСП с председател П. Дертлиев. Така беше и през 2008г., когато бивши лидери на БСП организираха седемгодишно прокурорско преследване срещу лидера на БСД – Евролевица. По този начин БСП продължи уродливата традиция на малтретиране на инакомислещите със силата на подчинени прокурори от края на 70-те години на миналия век.
66. Важна причина за срива на авторитета на БСП е постоянното задкулисие на БСП, частично свързано с бившите структури на Държавна сигурност, частично с олигархични структури създадени от самата нея. Повечето от скандалните решения на правителствата на БСП са взимани на тъмно и без знанието и участието на депутатите от левицата, да не говорим за редовите членове на партията. Много от тези срамни решения са свързани с мащабна корупция и последвали загуби за държавния бюджет. Заменките на земи и гори (2007-2009г.), решението за фалита на крупни предприятия („Кремиковци“ АД и много други) са все част от тази политика. Би било грешка да се смята, че корупцията идва от ляво. Това е навярно и неправилно. Но корупция, свързана с левицата, убива вярата в социалната справедливост и солидарност, като най-висши ценности на нашето движение.
67. XIII-ят Конгрес на БСД – Евролевица ще се стреми към общ диалог и анализ на развитието на лявото движение у нас през последните години. Този анализ следва обективно да разкрие причините за кризата на левицата и да даде отговор за нейното бъдеще. Изходът от кризата в ляво не може да дойде само от една партия. Той не може да дойде от партия като АБВ, чиито създател и ръководител бе 10 години президент на страната от името на БСП, и който днес бяга от отговорността си за икономическото изоставане на страната.
68. XIII-ят Конгрес на БСД – Евролевица настоява за дълбоко обновление на българската левица върху основите на европейските социалдемократически стандарти. Ние сме за широк диалог на всички, които споделят европейските леви идеи. Централни теми на този диалог следва да бъдат: хармонизиране на отношенията между труда и капитала; механизми за увеличаване на доходите на гражданите; ново данъчно облагане; реформа на българското здравеопазване и пенсионната система.
София
22.03.2015г.