0999-777666

24/7 На среща за запитвания

bgsd.sofia@gmail.com

Свържете се с нас чрез e-mail и направете запитване

2022, Доклад във връзка с честването на 25 години от създаването на партия “Българска Социалдемокрация-Евролевица“

февруари 26, 2023от Захари Руженов0
318407604_6146907135328361_1464961113745885621_n

Има такава партия

(една 25-годишна история за мечтите, репресията и възкресението)

 

На 2.12.1989г. Александър Томов и група млади преподаватели от Софийския университет, УНСС и Техническия университет създават движението „Демос“. Основната идея е да се социалдемократизира БСП, което означава не само нейната трансформация, но и доближаването до европейските социалдемократически партии. През февруари, 1990г. Демос внася предложение старата комунистическа партия да се преименува на българска социалдемокрация, а през юни 1991г. предлага на цялата социалистическа партия Харта за социалдемократическа политика.

Мечтите на младите социалдемократи е старата тоталитарна партия да скъса със своето минало и да се адаптира най-бързо към голямата си геополитическа цел – присъединяване към Европейския съюз. Част от тези мечти се сбъдват – новата Конституция и законите, спирането на старите геополитически договори. Но друга, може би по-съществена част, остават само илюзия. Постепенно неоконсервативното ръководство на БКП-БСП отхвърля социалдемократическата перспектива и изолира социалдемократическите представители от ръководството на партията. В края на април, 1993г. Националният съвет на БСП приема икономическа платформа, която насочва държавата към „финансово стимулиране на държавните предприятия, създаването на нови банки с държавни кредити и изпреварващо финансиране на закъсали предприятия“. Ето какво казва Александър Томов по повод на тези решения:

„Тези решения, които току-що приехте, ще взривят националните финанси. Напускам БСП, не защото мразя лявата идея и партията, а защото искам да предупредя, че подобна политика ще обезцени българския лев, ще върне страната назад и ще спре извършените вече реформи.“ Само 3 години по-късно, България стига до най-голямата финансова криза за целия ХХ-ти век. Хиперинфлацията е последвана от масови протести и правителството на БСП е принудено да подаде оставка.

В такава обстановка, на 28.02.1997г. преди четвърт век се създава партия „Българска социалдемокрация-Евролевица“. През април, 1997г. новосъздадената партия получава 230 хил. гласа и става първата социалдемократическа партия, влязла самостоятелно в българския парламент. Следващите 4 години Евролевицата преследва каузи, които и до днес имат своето значение за съдбата на България.

Първата кауза е за запазване на едрото българско земеделие и срещу раздробяването на земята. Измамата, че като върнат цялата българска земя в реални граници, ще превърнат българският народ в собственици и фермери, се вижда най-добре днес. Вместо 3,5 милиона собственици на земя, днес 30 фирми владеят почти 80 на сто от земята; Над 2 000 села бяха унищожени, а останалите се обезлюдени. Загубени са стотици хиляди работни места, а България се превръща в производител и износител на евтини селскостопански суровини.

Втората кауза, която в онези години Евролевицата защитава, е неприемането на закона за масова приватизация, преработен и приет от неоконсервативното ръководство на БСП. 1050 български предприятия, сред които и високотехнологични гиганти, се раздават под формата на приватизационни бонове с популистката идея, че над 3 милиона български граждани ще станат съсобственици на българската индустрия. Само след 4-5 години  лъжата става ясна. От 250 до 300 новопоявили се приватизатори  присвояват всички 1050 предприятия чрез т.нар. „приватизационни фондове“. Днес само 8-10 на сто от тях съществуват.

Третата кауза е свързана с разработената от ръководството на Евролевицата – модел за приватизиране на големите български предприятия, чрез  инвестиции на големи корпорации и банки. В разрез с всякаква икономическа логика, правителството на СДС приватизира за 4 години (1997-2001) над 2 600 предприятия, сред които много гиганти на българската промишленост. Днес, 21 години по-късно, 90% от тези предприятия не съществуват. Европа не познава такива мащабни разрушения, дори по време на въоръжени конфликти.

Четвъртата кауза на Българската Евролевица е битката срещу ескалиращата корупция, която прониква във всички сфери на държавата след 1999-та година. Публично и открито Евролевицата разкрива порочността на т.нар. „заменки“ на земи и гори, чрез които в частни джобове се прехвърлят над 4 млрд.лв. Партията се противопоставя на криминалната приватизация на Българската телекомуникационна компания, на електроразпределителни дружества, на Български морски флот и Балканкар, на Комбинатите за тежко машиностроене в Русе и Радомир, на военния завод, „Бета Червен бряг“ и редица други. Ясно може да се установи, че всички тези каузи водят до неравна битка с надигащи се мощни корупционни сили. Алчността и парите в България стават по-важна ценност от законите и  принципите на демокрацията.

Основна цел на БСД-Е – символ на нейната последователност – бе да стане част от европейската социалдемокрация. През 1998г. ние много преди БСД станахме членове на Социалистическия интернационал. Все по това време след среща на А. Томов с председателя на ГСДП, Г. Шрьодер бе иницииран т.н.

Солунски процес насочен към обединение на всички леви сили в България. Получихме подв на управляващите  партии в Германия, Франция, Испания, Италия, Австрия, Швеция, Великобритания. Този огромен успех не попречи на ръководството на БСП, с помощта на офицери от бившата Държавна сигурност да започнат атака срещу Българска Социалдемокрация с цел едно да ръководят Българската Левица.

Така, БСП не само потвърди тоталитарния стил на бившата комунистическа партия, но попречи подкрепата на Европа да се обедини и да спечели изборите през 2001г.

Връщайки се назад, в деня на нашата годишнина, можем да кажем ясно и убедено :

„Има такава българска партия, която никога в своята дейност не е допускала отклонение от принципите на демокрацията, на социалната справедливост и интересите на отечеството. „. Това е единствената политическа партия, която е в политиката четвърт век, но не е забъркана в корупцията на прехода.

Анализирайки каузите на партията през този четвърт век, може убедено да се твърди, че БСД-Е се е отказвала неколкократно от власт в името на законността и политическото достойнство.

СДС, БСП, НДСВ, ДПС и ГЕРБ  не могат да избегнат отговорността на историята за погромите върху икономиката и за сбъркания преход. Участието на тези партии в присвояването на български държавни активи е безспорно доказано и вън от съмнения. Политиката на формираните от тези правителства в периода 2000-2020г. превърна България в най-корумпираната и бедна част на Европа.

Запазването на позитивен и некорумпиран характер на Българската Евролевица ни позволява и днес да гледа в очите своя народ и да не се страхува от разкриването на истината за миналото. Тази принципна политика на БСД-Е беше възможна благодарение на редица лидери, които в този период даваха облика на партията. : Кирил Ерменков, Александър Томов, Петя Шопова, проф. Димо Димов, Елена Поптодорова, Филип Боков, проф. Матей Матеев, проф. Драгомир Драганов, проф. Христо Стоянов, Евгений Димитров и редица други.

Благодарение на тези хора и на още стотици други, сред тях десетки кметове и заместник-кметове на общини, бе създадена алтернативна социално-икономическа програма за развитието в България.

В началото на новия век и особено след 2005г. , корупцията засегна най-високите етажи на властта, а правителствата на „Тройната коалиция“ и на ГЕРБ постепенно установиха в страната авторитарен режим. Надеждите, че приемането на страната в НАТО (2004г.) и Европейския съюз (2007г.) ще спрат този процес, се оказаха напразни. Постепенно, правителството на ГЕРБ замени основни демократични принципи с авторитарни :

–         Вместо разделение на властите, постави под контрол прокуратурата и части  от магистратската общност;

–         Вместо свобода на медиите, организира изкупуване на почти всички вестници с парите на една фалирала банка и използваше европейските субсидии за влияние върху водещи телевизионни канали;

–         Вместо свободни избори и равноправни партии, раздаваше десетки милиони лева като партийни субсидии и така гарантира съществуването на авторитарния режим за почти 15 години;

От тук произлезе и петата кауза на Българска Социалдемокрация- Евролевица – борбата за възстановяване на демократичните принципи и за елиминиране на авторитарния режим. Водейки тази борба, ние знаехме, че рискуваме и че ще понесем удари от управляващите. През 2005-2007г. натискът върху партията се засили все повече, а през пролетта на 2008г. бе организирана директна репресия срещу лидера на партията, Александър Томов, и срещу нейни лидери и структури в редица градове в страната.

Днес ние вече знаем и можем да докажем, че зад тези обвинения стоят не само бившият премиер Станишев, но и бившият президент Първанов и други ръководни членове на БСП. През септември, 2008г., тогавашният вътрешен министър, Румен Петков вика при себе си група членове на БСД-Евролевица и казва буквално: „Така или иначе Томов ще влезне в затвора, това е моментът да дойдете при нас.“ В цялата страна започва натиск върху дейци на Евролевицата от страна на хора на БСП и на новосъздадената партия ГЕРБ. Не можем в днешния ден да не си спомним и за двамата убити кметове, членове на партия БСД: кметът на Елин Пелин – инж. Янко Янков, и кмета на Радомир – Златко Стойчев. Днес това изглежда ужасяващо, но преди 15 години България преживя период на десетки убийства, които като правило останаха неразкрити. Насилието и сплашването на местни лидери на БСД-Е, на кметове и общински съветници станаха ежедневие, особено в периода 2007-2012.

Защо въпреки безпрецедентната репресия, партия БСД-Е издържа и оцеля?

Защото и в най-трудните моменти няколко хиляди социалдемократи останаха верни на поетата кауза.

Защото не повярваха на масовата пропаганда.

Защото разбраха, че авторитарният режим на ГЕРБ използва прокуратурата и медиите като репресивна машина.

Безспорно победата във всички съдебни процеси бе с огромна обществена и международна стойност. Но още по-важно бе, че през целия този период ние не пропуснахме нито едни избори. Че съхранихме структурите на партията. Че участвахме в политическия процес изключително, със собствени средства и без да допускаме корупцията в собствените си редове.

През юни, 2018-та година, заедно с различни граждански сдружения, партия БСД-Е създаде политическото движение „Заедно“. Неговата първа и главна политическа цел беше да свалим Бойко Борисов и ГЕРБ от властта и да демонтираме авторитарния режим, заради който страната се отклони от европейските ценности. През 2019г. организирахме поредица от протести, под девиза „Бойко иди си!“. Бяхме сами, заедно с още няколко малки партии, но дадохме пример на останалите. През 2020г. когато протестите прераснаха в национални, ние бяхме постоянно  на улицата. Защитавахме президента, подавахме ръка на всички протестиращи. Опитвахме да превърнем девизът „Заедно“ в девиз на всички.

Днес ГЕРБ и Борисов са свалени от власт. Ако възстановим независимостта на съдебната система и свободата на медиите и гарантираме честността на местните и парламентарни избори, можем скоро да обявим края на преходния период.

Но пред България остават много тежки изпитания – как да спре демографската катастрофа и постоянната емиграция на млади хора; как да изправи икономиката и да осигури достатъчно високо платени работни места; как да върне вярата на новите български поколения в силата на България.

Дори и да изглежда самохвално, ще кажем открито: „ Ние, българските социалдемократи имаме ясна и амбициозна програма за ускоряване на българското развитие; за преодоляване на изоставането на страната по отношение на доходите и производителността на труда; за намаляване на огромната социална пропаст между бедни и богати.“ Имаме подробна антикризисна програма, която да намали ударите на инфлацията и очертаващата се рецесия. Тази програма бе създадена от много силен експертен екип, сред които : проф. Александър Томов, проф. Гарабед Минасян, проф. Лъчезар Аврамов, проф. Ганчо Ганчев, проф. Иван Станков, проф. Гена Велковска и много други.

Ние не харесваме наследството на Бойко Борисов и затова се борихме за неговото отстраняване от власт. Но ние смятаме, че и сегашното правителство не прави необходимото, за да преодолеем рецидивите на авторитарното управление.  В това е смисълът на политическото възкресение на партия БСД-Е. Ние си поставяме две основни стратегически задачи за сегашната и близките години.

Първо: Да възстановим силата на българската европейска левица, помръкнала поради постоянните провали на БСП в управлението.

Второ: Да превърнем в реалност нашата Програма за ускорено икономическо и социално развитие, изготвена от най-добрите български макроикономисти.

Ето защо БСД-Е продължава уверено своя път. Преди четвърт век, на този ден, ние казахме : „Искаме европейска социалдемокрация, искаме европейска България“ и го постигнахме.  Днес ние казваме: „Искаме възстановяване и модернизиране на българската икономика. Искаме европейски доходи на българското население и сме уверени, че ще го постигнем!“

 

Напишете съобщение

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са маркирани *