На срещата представителите от „Българска социалдемокрация – Евролевица“ бяха:
Доц. д-р Радослав Радославов, д-р Димитър Митев, Васил Младенов, Наталия Тукусер и Захари Руженов.
Доц. д-р Радослав Радославов от името на проф. Александър Томов и БСДЕ с изказване по темата:
Скъпи Приятели, поздравяваме инициаторите, организаторите на тази среща!
Днес е 12 юли, денят, в който беше подписана новата българска Конституция. Мисля, че няма да сбъркам, ако кажа, че това е най-силният и успешен документ, който продължава вече 32 години да има водеща роля в изграждането на България обществен и политически живот.
Защо новата българската конституция е толкова успешна? Защо през всички тези години тя изигра решаваща роля за стабилитета на България? Затова, че избегнахме граждански конфликти както някои страни на запад от нас; затова, че не допуснахме междуетническа братоубийствена война и противоречие; затова, че успяхме така или иначе да запазим гражданския мир и мисля, че главната причина е, че тези, които създадоха конституцията през 1991 година направиха вярна геополитическа прогноза за това, каква може да бъде България, къде трябва да отиде България, как да се развива България. Новата българска Конституция от 1991 година създаде предпоставките за въвеждане в България на демократична многопартийна политическа система и това е от изключително значение.
На второ място – тази Конституция не даде просто път на либералното начало, а съчетава в едно демокрацията със социалното развитие, с правата на човека, с правата на личността. Тя направи, независимо, че днес това се пренебрегва и че много елементи на прехода по същество бяха антиконституционни, направи директна връзка между свободата и социалната справедливост. И, ако се вгледате в много текстове на Конституцията, ще видите, че за разлика от многото европейски конституции, тя търси непрекъснато проекцията: социална справедливост, солидарност заедно със свобода. Този възглед не е просто признание на социалдемокрацията и нейните ценности, този възглед е фундаментален за цялото човешко развитие, независимо дали става дума за Европа, Америка или Азия.
На следващо място, макар че нямахме възможност юридическа в онези дни да запишем директно, че България ще стане част от европейското семейство, Конституцията заложи тази предпоставка. Тя изхожда от предпоставката, че България не може да остане самотна в този пълен с противоречия югоизток на Европа.
Конституцията заложи предпоставката за това, че ние ще бъдем интегрирани в демократично открито семейство и мисля, че това се случи не случайно. Да, конституцията беше допълвана, развивана, но тя във всички случаи даде отражение върху цялото законодателство. Между впрочем, като непосредствен участник в този процес, искам да кажа, че Конституцията заложи, предпостави изграждането на цялото последващо българско законодателство. Имаше възгледи в онези дни първо да приемем някои базови закони и едва след това да приемем Конституцията. Мисля, че не сбъркахме, като тръгнахме през самата Конституция. И голяма част след това законодателството се изгради върху нейна основа. Тази връзка създаде стабилитет на промените.Ще кажа и още нещо – Конституцията даде широка свобода на мултикултурността, на различните религиозни вероизповедания, на демократичното начало.
Да, разбира се, тя показва кое е основната същност на българския народ, неговата квинтесенция – православието, българския език, българската идентичност. Заедно с това тя даде широки простори за развитие на други народности, на други етноси в България. И това е безспорно постижение тогава на фона на наследството от времето на Възродителния процес.
Аз съм свидетел за процеса върху големите политически дискусии и имах политическа отговорност върху два раздела на Конституцията, но трябва да кажа, че това, което беше постигнато, особено в тази част, ни различава от подхода, който беше приложен в нашите западни съседи. Ние избегнахме гражданската война и, до голяма степен, това е заслуга на новата Конституция и последвалите политически процеси, изградени върху нея.
Искам да кажа нещо много важно! Тази Конституция, въпреки че беше приета от Велико народно събрание, беше изградена главно от една политическа партия и няколко по-малки коалиционни партньори. Ние нямахме подкрепата на Съюза на демократичните сили – тогава новата голяма дясна формация, и затова мога да кажа, че тази Конституция е най-големия успех, най-големия политическия успех за всичките 32 години на българската Левица. Каквото и да се говори, каквото и да се приказва в бъдеще – това е безспорно. И аз нямам никакво съмнение, че това е така, защото и до днес, Конституцията не може да бъде пренебрегвана, прескачана, колкото и да се опитват някои да го правят.
Българската левица по това време диктуваше дневния ред на българското общество и имаше безспорно стратегическо предимство.
Тя не беше нискоразрядна политическа сила, от която не зависи нищо съществено в политическия живот на страната.
Днешната маргиналност и сервилност не и беше присъща. Водачите и бяха хора с голям морален и обществен авторитет и безспорна харизма.
Уважаеми участници,
в днешната среща, да, трябва да кажем, че Конституцията, разбира се, не е догма, върху нея могат да бъдат правени поправки. Но искам тук са спра на някои от сегашните кандидати за слава, които искат формално да променят Конституцията без да знаят точно какво искат. Ето, например, съдебната система.
Каквито и промени да направите в съдебната система, уважаеми Господа, ако Вие продължавате да допускате висши партийни ръководители, крупни олигарси да купуват съдии и прокурори, да използват адвокати като разносвачи на пари, да създават задкулисни центрове на власт, Вие няма да постигнете нищо. Текстовете в Конституцията за съдебната система гарантират независимост на съдебната система и ръководно място на Висшия съдебен съвет като правителство на съдебната система. И ние много добре обмислихме всичко това.
И не е вярно, че проблема е в свръх властта на главния прокурор, проблема е в изключително политическо-партийната намеса в работата на съдебната система, в опита предварително да се монтират подставени лица във Висшия съдебен съвет на висши магистратски постове и тези хора да бъдат използвани, а за услугите им да бъде заплащано. Това е висша корупция или корупция по висшите етажи на властта. Но това не е проблем на Конституцията. Конституцията може, разбира се, да строи по-благоприятни схеми, колкото и да променя колегии, колкото и да променя формули, големият проблем си остава – да няма всeпозволеност и безнаказаност на властта; да не може министър-председател, и не само един; президенти, и не само един; партийни лидери, и не само един, да се бъркат пряко и да решават конкретни дела, да прикриват корупция в огромни мащаби и фактически да пренебрегват самата Конституция.
Според мен неправилно се формулира искането само за съдебна реформа, ако се стигне до нея.
Искането трябва да бъде за цялостна реформа на правната система и то чрез свикване на Велико Народно събрание , а не на парче, както сега го вижда настоящето евроатлантическо мнозинство в Парламента.
И вторият голям проблем, за който се говори сега много, е служебното правителство. Аз пряко имах отношение към тази част на Конституцията. Но проблемът отново не е в самия текст на Конституцията чл.99.
Проблемът опира в съвсем друго, че трябва да се разбере, че държавният глава, който получава огромна власт по време на служебното правителство, трябва да се стреми чрез неговия състав да постигне единение и посока на промяна, а не да управлява със собствените си съветници.
Дадените права на Президента по чл.99 не означават президентско управление, а означават преход към нова формула на парламентарно управление. Така че и каквото да промените тук, това, което ние постигнахме през 1991 година, а именно: да направим така, че тези, които са загубили доверието и нямат парламентарно мнозинство, да не могат да влияят върху изборния процес.
И накрая ще завърша с третото, но според мен най-важно нещо. Въпреки всички гаранции на Конституцията, дълбоки противоречия с нея, в скандално пренебрегване на нейни текстове, ние продължаваме да имаме нечестни избори. Изборите в България се нагаждат; изборите в България се подменят. Над 2700 секции на последните избори бяха с подправени протоколи. В над 1700 секции ние имаме над 60% гласували за една партия, което ясно показва, че в тези секции, в тези изборни части на България няма демокрация, а има насилие, има принуда, и това продължава вече 32 години.
Принципът на изграждане и функциониране на сегашните избирателни комисии на всички нива е дълбоко порочен.
Основна задача на тези тяснопартийни комисии, съставени от партийни активисти със съмнителна компетентност и които нямат нищо общо с гражданското общество е да фалшифицират изборния вот и да осигурят безспорно предимство на управляващата партия без значение, кое е нейното име.
Правилният път, правилният подход са създаването на професионални избирателни комисии т.н. „избирателна администрация”, подкрепена със силно представителство на организации на гражданското общество.
Тук е мястото да споменем и деформиращата роля на корпоративния вот , който е извън властта на комисиите.
Корпоративният вот осигурява и гарантира политическата власт на българските олигарси и развращава обществения морал.
Друг голям проблем тук е честата, конюнктурна смяна на изборното законодателство в дванадесет без пет, което е дълбоко скандално по своята същност и не създава необходимия стабилитет на управлението.
Така че и тук големият проблем остава същия – Конституцията да не бъде подменена, да останем верни на тази Конституция. Не зная какво ще бъде отношението на сегашните български политици към създателите на Конституцията, към нейните бащи, но знам едно: тази Конституция ще остане в историята на България със златни букви и в това съм дълбоко убеден.
Честита 32-ра годишнина на българската Конституция!