Предизборна програма избори 5.10.2014г.
80 предложения на ПП Българска социалдемокрация
Партия Българска социалдемокрация се завръща в икономическия живот на страната. След дълъг период на политически натиск и решения. След поредния управленски провал на БСП – партията, която се опита да узурпира лявото политическо пространство. След поредната година на безлично управление.
За повече от две десетилетия преходен период България изостана и продължава да изостава от другите европейски страни. Станахме „най-бедната европейска страна”. Имаме най-големия сив сектор и заедно с това най-ниските доходи. Поразени сме от всепроникваща корупция. Младите българи масово напускат страната.
Очертаващата се демографка пропаст е най-добра илюстрация на заплахата за оцеляване на българската нация и нейната култура.
Това е най-важната причина да се завърнем в политическия живот. Няма как да се примирим с безверието и безпътицата с безработицата и пасивността на институциите. Втората причина за завръщането на партия Българска социалдемокрация е състоянието на българската левица. За целия преходен период българските граждани не разбраха що е това социалдемократическа политика. И четирите си управленски периода на БСП завършиха или с масови протести или с тежък политически провал. Разделението между олигархични интереси, геополитическо двуличие и неолиберални закони, социалистическата партия сви рязко своето влияние до 15-17 процента от гласовете. На този фон трагикомична е претенцията на БСП за монопол в лявото пространство или на групата АБВ, чийто лидери са истинските автори на политиката на тази партия през последните две десетилетия.
Ние в БСД, продължавайки линията на историческата социалдемокрация и на Евролевицата съзнаваме, че връщането ни в политическия живот няма да е нито леснo, нито еднократен акт. Но ние тръгваме по този път съзнавайки, че без солидарност и социална справедливост няма истинска демокрация и свобода. От тези ценности и вярата в тях ние се обръщаме към българските граждани със следните предизборни предложения и оценки.
I. За политическия живот в страната
1. Конституцията на Р. България да съхрани своята конструкция, като се приемат поетапни промени за съдебната система, защита правата на чоевека и влизането на страната в Еврозоната.
2. Да се разширят формите за пряко допитване до народа, а темите за референдумите да се определят с електронно гласуване.
3. При събиране на 50 000 подписа в интернет, депутатите да са длъжни да обсъдят предложенията и да вземата съответното решение.
4. Незабавно да се подготви и да се въведе от 2016г. електронно гласуване за всички видове избори.
5. Правителството да въведе задължителни норми с дати и срокове за информиране на обществеността по 64 икономически и социални индикатори с оглед постоянната информираност на населението за промените в страната.
6. Правителството да внесе закон в Парламента за изготвяне на Национален одитен център,
с оглед въвеждането на единни счетоводни и контролни практики за намалението на масовите измами.
7. Да се намалят субсидиите за политическите партии 4-5 пъти и да се създадат условия за равнопоставено участие в избори на всички субекти на гражданското общество.
8. Да се ограничат законово възможностите за политически и стопански монополизъм, включително и при предоставянето на евро средства и обществени поръчки.
9. Да се издаде възможност при събиране на 100 000 подписа в интернет гражданите да могат да сезират Конституционния съд.
II. За дълбоки и последователни икономически реформи
10. Централен елемент на икономическата реформа е коренно обновяване на законодателството за насърчаването на чуждите инвестиции и увеличаването на преките чужди инвестиции годишно до 2-3 млрд. евро през 2015г. и 3-5 млрд. евро – през 2016г.
11. Създаване на стимулиращо законодателство за крупни чужди инвеститори и преди всичко за мултинационални компании.
12. Определяне на политиките на държавни инвестиционни приоритети, чрез т.н. „нишова стратегия”.
13. Въвеждане, чрез закон за минимално почасово заплащане на труда в цялата страна. (Първият в историята на България законопроект за минимално почасово плащане е предложен от БСД – Евролевицата през 2000г.)
14. Приемане чрез национален консенсус на 10-годишна схема постепенно за повишаване на минималното почасово заплащане (предложението е от 2000г. на Евролевицата).
15. Отмяна на плоския данък и въвеждане на нова прогресивна и социално справедлива подоходна схема (предложение на БСД – от 2008)
16. До 500 лева подоходният данък да бъде – 0, от 500 до 2000 лева – 10 на сто; от 2000 до 5000 лева – 20 на сто; над 5000 лева – 30 на сто.
17. На утвърдени инвеститори да бъде разрешено да реинвестират цялата сума на корпоративния данък.
18. Да се въведе нова Национална система за отчитане и контрол на Данък добавена стойност, с оглед рязко намаляване на сивия сектор в родната икономика.
19. Да се направи преглед на доказани неизгодни договори за страната и се потърси отговорност на подписалите ги лица.
20. Да се засили тенденцията към индивидуализиране на пенсиите в страната и се заличи ролята на допълнителното пенсионно осигуряване.
21. Да се допусне възможност за увеличаване на пенсионната възраст при желание на работниците и съгласие на работодателите.
22. Да се диференцират минималните осигурителни прагове.
23. Да се приеме правителствена програма за приемане на България в Еврозоната.
24. Да се въведе таван на вътрешен и външен дълг на страната при отчитане на европейските стандарти за отношението дълг – БВП.
25. Да се забрани публични средства да бъдат използвани за покриване на загуби на частни дружества, освен предвидените по закон.
26. България да се присъедини към Европейския банков съюз.
27. Да се приеме програма за сближаване на основните икономически ресурси с тези на Европейския съюз.
28. Да се приемат допълнителни санкции в Наказателния кодекс при установяване на предумишлен фалит.
29. Да се търси наказателна отговорност от лица препродаващи задлъжнели фирми на други хора с цел неплащане на задължения.
30. Да се съкратят 10-15 на сто средствата за администрация за сметка на въвеждане на електронно правителство и електронни услуги.
III. За положителни и системни реформи в образованието, здравеопазването и социалното подпомагане.
31. БСД се обявява за общи здравни реформи и отказ от основни принципи на сегашната здравна система – монополна НЗОК, масови доплащания от населението, задкулисно корупционно плащане и т.н.
32. БСД разполага с целенасочена програма за реформи в здравната система – 10 здравни каси, работещи на конкурентен принцип, въвеждане на индивидуална за цялото население дебитна здравна карта, нов механизъм за заплащане на здравните услуги.
33. Правителствата на участващите в сегашните избори БСП, ГЕРБ, СДС, НДСВ и ДПС доведоха средностатистическия българин до постоянни социални унижения. Всеки пети е безработен или търсещ работа, 40% от младите българи под 25г. не работят. Средните доходи са 10 – 15 % от тези в Европа, а цените на основните продукти преминаха 60 % от европейските. Тези цифри говорят за крах на цялата досегашна политика на доходите. Досегашните социална политика на БСП, ГЕРБ и НДСВ не само ни превръща в бедна периферия на Европа, но може да доведе до загуба на националната и културната идентичност на българите.
БСД е за равнопоставеност при третирането на труда и капитала от страна на законодателите и правителството. Готови сме с поредица от законопроекти в тази насока.
34. Предизборната платформа на БСД обвързва увеличаването на доходите с икономическия растеж при запазване на ниска инфлация. Хвалбите на БСП, че при тяхното управление е имало повишаване на доходите са несериозни, защото в съвкупност с увеличението на заплати и пенсии през 2005-2009г. е по-малко от ръста на цените.
35. През 1999г. партия Българска Социалдемокрация предложи за първи път в страната Закон за минимално почасово заплащане на труда. Отхвърлянето на този законопроект вече 14 години е една от големите грешки на прехода. Четвърт милион българи работят на повече от една работа. Близо една трета от всички заети работят в сивия сектор. Преминаването към почасова форма на заплащане е свързано с нови права на наемния труд, включително да съди своя работодател при системно неплащане. Въвеждане на минимална почасова ставка дава възможност и на правителствата да определят ежегодно цената на труда в контекста на планирания икономически растеж.
36. БСД предлага социалното подпомагане в България да бъде извършвано при по-строги критерии и на базата на нови правила. Сега се пилеят значителни средства за заплащане на формално безработни, а също при пенсии и за инвалидност. Законодателни промени се налагат и във връзка с определянето на категориите „социално слаб” и „безработен”. Такива реформи ще позволят да се икономисат бюджетни средства и те да бъдат пренасочени към наистина нуждаещите се.
37. БСД е за решителна реформа в здравеопазването. Провалът на последните четири правителства на България в тази насока е очевиден. Нашите предложения са свързани с:
• Премахване на монопола на здравната каса и заместването и с 6-10 каси на конкурентна основа;
• Създаване на всеки български гражданин, здравна дебитна карта, в която да се отчитат приходите и разходите за здравни услуги на всяко лице;
• Даване на възможност лица, които не са изразходвали своите вноски след навършване на 50 годишна възраст да ги използват за други свои цели;
• Засилване на търговско-икономическата самостоятелност на болниците, постоянен контрол на държавата върху цените на здравните услуги и на лекарствата;
Ако следващото българско правителство не започне радикални здравни реформи е възможно в близко време да се стигне до обща финансова несъстоятелност на цялата здравна система.
38. БСД е за принципна реформа във вторият голям нереформиран сектор – образованието. Главната цел на нашата програма е и средното и висшето образование и да се обвържат по-тясно с нуждите на икономиката и развитието на страната. Днес ние „произвеждаме” средни и висши кадри, които или не намират реализация, или я намират в чужбина. Ние възнамеряваме да предложим законодателни мерки за финансово укрепване и търговската самостоятелност на висшите учебни заведения. Висшите учебни заведения трябва да се превърнат в самостоятелни средища на културен и духовен живот. ВУЗ също така следва да бъдат обвързани с български корпорации и да участват на пазара на стоки и услуги като самостоятелни юридически и производствени звена. Силата на науката се увеличава тогава, когато в определени сектори тя се превръща в производствена сила.
39. Постигнатото в областта на началното и средното образование чрез засилване на компютърното начало следва да се подкрепя и развива. БСД залага в програмата си модели за единно компютърно образование от първи до дванадесети клас. Ядро на тази програма е за всеки български ученик да бъде осигурен учебен компютър
40. Ключов приоритет в нашата програма е създаване на условия за развитие и утвърждаване на младите хора в страната. Висок процент на ранно-отпаднали млади хора от образователната система, особено сред малцинствата са непреодолима предпоставка за повишаващата се младежка безработица. Ние смятаме, че основна причина за стремително нарастващата младежка безработица (40 на сто) е неефективността на Висшето образование. Липсата на връзка между образование и икономика е причина високо квалифицирани кадри с висше образование да остават извън пазарите на труда.
41. Ние сме за изграждане на единна онлайн базирана информационна карта „Образование → Реализация”, чрез която могат да бъдат проследени в реално време както броя на обучаващите се, завършили и реализирали се студенти по дадена специалност, така и търсените от работодателите специалисти. На базата на тази система ще бъде преодолян проблемът с изчезването на традиционни професии, за които образователната система генерира кадри и появата на нови професии, които не се предлагат във формалното образование.
42. БСД е за комплексно развитие на квалифицираното обучение и стажантски програми. На излезлите от образователната система млади хора се предлагат поредица от неплатени стажове. БСД е за въвеждане на единен стандарт за качество на предлаганите стажове, както и за регламентация на стажантския договор. БСД застава зад искането времето на стажуване да се признава за трудов стаж.
43. Ние се обявяваме за ново законодателство, което да осигури трайни възможности за почасова работа на учащите и достойни стипендии за развиване на академична дейност.
44. БСД е за приемане на съответна програма „Младежка гаранция“ и разработването й за нуждите на българската младеж. Трябва да се развие широк спектър от програми, които ще дадат гаранции за първа работа и повече качествени работни места за младите хора. Обявяваме се за създаване на регистър и стимули на компаниите, които създават стопански програми. Ние искаме равнопоставеност при заплащането на работещите младежи съобразно техния опит и квалификация. Нужно е да се осигури достъп до безплатни услуги за професионално информиране, консултиране и ориентиране на младежи, както и обучаване и назначаване на специализиран младежки консултант в Бюрата по труда. Ние сме за онлайн регистрация в бюрата по труда в България.
45. БСД настоява да се въведе квота от 10 % за наемане на млади хора за работа в държавната администрация;
46. БСД е за изграждане на закон за доброволчеството и остойностяване на натрупания доброволчески опит при кандидатстване за работа.
47. Ние сме за създаване на учебни програми за насърчаване на младежкото предприемачество в България. Необходимо е да се създадат условия и бизнес среда младите предприемачи да развиват и реализират своите идеи.
48. БСД застава зад идеята държавата да припознае младежките организации като активен партньор при изграждането на секторни политики, засягащи развитието на младежта, образователната ни и социална система. Трябва да се подобри диалогът на местната власт с неправителствените организации, студентските съвети и младежките информационни-консултативни центрове (МИКЦ).
49. БСД се обявява за изграждане на градски и извън градски младежки зони, които да се съуправляват съвместно от институциите и представителите на младите. Занемарената материална база, останала като наше комунистическо наследство, трябва да се облагороди със съвместна работа на институциите и младежките организации.
IV Българската жена – достойно и равнопоставено заплащане, подкрепа на майчинството
50. Сега в България всяка четвърта жена е жертва на психически и физически тормоз. БСД се обявява за изграждане на кризисни центрове за жертвите на насилие и за техните деца. Ние сме за завишаване на наказанията срещу всички, които подлагат жени на психически и физически тормоз.
51. БСД се обявява за промени в Семейния кодекс с цел гаранция на родителските права и на двамата родители, при пълна равнопоставеност на мъжа и жената.
52. Родителството (майчинство или бащинство) да се признае като трудова дейност и се установи минимално заплащане в рамките на една календарна година и да се признае за трудов стаж.
53. Ние се обявяваме за промени в Трудовия кодекс, които ще доведат до равно заплащане на труда на жените и мъжете за един и същ труд.
54. БСД се обявява за предприемане на незабавни мерки за спиране на трафика на хора и пазара на бели робини, както и за изграждане на кризисни центрове за жертвите.
55. БСД се обявява за предизвикване на обществен дебат на тема „Преодоляване на социалната и физическа проституция” и изработване на стратегия за равноправно интегриране на жените във всички обществени сфери.
V Българската културата заслужава повече
56. Държавата следва да се ангажира с финансовата подкрепа на културни продукти утвърждаващи българската културна идентичност. Ние предлагаме най-малко 10 игрални и 20 документални филма, 20-30 най-добри литературни произведения да бъдат подкрепени от бюджета.
57. БСД е за намаляването на ДДС върху печатането на книги до 10 на сто. Това е сигурна предпоставка за увеличаване броя на читателите и за подкрепа на българската книга.
58. Ние ме за подкрепа от страна на бюджета при издаването на български автори извън страната. Трябва да се направи Панаир на книгата, в който да се предлага продажбата на права на български автори на книги. За това е необходимо Министерството на културата да изработи специална програма, която да подпомага превод на английски, френски, немски и испански (най-големите езикови пазари на книги).
59. В период от половин век – от 1944 г. до 1990 г., българските емигранти по света създаваха културни произведения в различни области, като тези техни постижения са разпилени по света и не са достояние на българската държава и на българския гражданин. Затова е наложително в най-спешен порядък да бъде създаден у нас Институт за българска емигрантска литература и култура, който да събере у нас културното ни наследство от този период.
60. Необходимо е да се отделят повече средства за съхранение на културните паметници, музеи и обекти. Къщите музеи на нашите класици Иван Вазов, Пейо Яворов, Димитър Димов и др. са пред разруха. Необходимо е още под егидата на Министерството на културата да се открие отделна набирателна сметка за дарения, които да бъдат в помощ на държавата за откупуване на имота.
61. БСД е за спешни мерки за възстановяване на националните културни фондове. Застрашени от повреждане са националните литературни фондове, музейните експозиции и др.
62. БСД е за изграждане на Фонд за подпомагане на млади културни дейци и творци, както и за финансиране на фестивали организирани от млади хора за млади хора. По този начин ще бъдат осъществени изключително важни каузи на фестивалите – социално включване, неформално образование, екология и културно разнообразие.
VI Екологията – условие за модерно развитие
63. БСД се обявява за засилване на социалната отговорност на бизнеса, като в неговите задължения бъде включена и отговорността му пред човека и природата. Ние сме за ефективна стратегия на обвързване на икономиката, социалните отношения и опазването на околната среда. От друга страна, ние гледаме на природата като на неизчерпаем обект на инвестиции и източник на доходи. Нейното опазване и възстановяване крие потенциал за разкриване на десетки хиляди нови работни места.
64. Ние сме използването на опасни генно модифицирани технологии, химически торове, средства за растителна защита и борба с плевелите. Селскостопанската политика трябва да се реформира, така че да подкрепя възстановяващото се селскостопанско развитие, чрез подпомагане на съвременното органично фермерство и преференции за екологично чиста продукция.
65. БСД е за въвеждане на по-високи, отговарящи на европейските, стандарти за намаляване на вредните емисии и шума, както и за интегрирана система на транспорт, в която електротранспортът, релсовият и воденият транспорт получават по-голямо внимание и увеличават своя дял.
66. Ние се обявяваме за стриктно съобразяване на производството с опазването на природата. Производителите трябва да бъдат отговорни за целия жизнен цикъл на продуктите си. Всички частни и държавни фирми, предприятия и корпорации трябва да бъдат законово задължени да провеждат годишни оценки за въздействието върху околната среда.
67. Ние сме за законови промени, които да дадат право на участие и неправителствените природозащитни организации и отделните граждани в провеждането на годишни оценки.
68. Българска пролет ще се бори за насърчаване използването на екологично чисти технологии и ефективно използване на енергията в промишлеността и в домашни условия.
69. Ние сме за прогресивно данъчно облагане с екологични данъци и такси на замърсителите, на суровините и горивата, на неефективното разходване на енергия в производството и бита.
VII Спортът – социалният интегратор
70. Вече години наред представянето на българските спортисти върви надолу. Доказателства за това са резултатите от олимпийски и световни първенства. БСД е за много по-активна политика на държавата в областта на спорта и специално – в областта на високото спортно майсторство.
71. Ние приемаме девиза и разработваме програма – „Спортът през целия живот”. Това означава цялостна реформа на държавната политика. Основната теза на програмата е всички – от детската градина, през училищата и университетите, до пенсионерските клубове – да участват в спортна подготовка и спортни съревнования.
72. БСД е за увеличаване на часовете по спорт в училищата и университетите. Спортните таланти трябва да се откриват в най-ранна детска възраст, а най-добрите – да получават държавни стипендии.
73. Ние се обявяваме срещу продължаващото вече години наред толериране на отрицателните явления в спорта – уреждането на срещи и черното тото, ползването на забранени стимулатори и черните каси, използвани за поддържане на отделни спортни клубове.
74. Всяко българско правителство следва да има собствени спортни цели и програми за тяхното постигане. Смятаме, че е неизбежно и увеличаването с 20 – 30 на стона средствата за спорт.